Версенжеторикс иронично се изсмя:
— Колко си глупав, Цезаре! Току-що ни издаде с какви сили ще разполагаш през идната година!
— Така е, само че не го направих от глупост. А като предупреждение. Казвам ви го, за да бъдете разумни и да внимавате. Не можете да победите! Защо изобщо да опитвате? Защо да съсипвате живота си за една обречена кауза? Защо да оставяте жените си толкова сами и земите си толкова пусти, че да ме принудите да оставя ветераните си сред тях, да се оженят за тях и да им направят римски деца?
Изведнъж Цезар загуби желязното си самообладание; наведе се заплашително напред. Версенжеторикс неволно отстъпи.
— Тази година ще бъде година на пълно изтребление, ако ме предизвикате! — закрещя Цезар. — Изкарайте ме на бойното поле и ще бъдете смазани! Никой не може да ме победи! Никой не може да победи Рим! Запасите ни в Италия са толкова големи, че мога да запълня всички загуби, които претърпя, преди да успееш да мигнеш! Ако пожелая, мога да увелича двойно тази войска от петдесет и четири хиляди воини! И да ги въоръжа! Предупреждавам ви, правете си сметка! Съобщавам ви това не за днешния ден, а за бъдещето! Римската организация, римската техника, римските запаси сами по себе си са достатъчни, за да ви разгромят! И не хранете празни надежди за деня, когато Рим ще изпрати по-малко способен управник на Галия Комата! Защото дотогава вие няма да съществувате! Цезар ще ви унищожи!
Той слезе от трибуната и гневно напусна залата, оставяйки галите и легатите си вцепенени.
— О, този буен нрав! — възкликна Требоний.
— Трябваше да им го каже в лицето — отбеляза Хирций.
— Е, мой ред е — въздъхна Требоний и се изправи. — Как мога да говоря след такова избухване?
— Дипломатично — посъветва го с усмивка Квинт Цицерон.
— Няма значение какво ще каже Требоний — намеси се Секстий. — Цезар вече им взе страха.
— Този Версенжеторикс се готви за война — предположи Сулпиций Руф.
— Млад е — отбеляза Хирций. — А и не се ползва с авторитет сред останалите арвернски делегати. През цялото време стискаха зъби и го гледаха сърдито.
Докато течеше срещата в голямата зала, Рианон седеше в каменната къща на Цезар с хедуиския писар.
— Чети — нареди тя.
Той счупи печата (който вече бе счупен, а след това отново бе споен с герба на Квинт Цицерон, тъй като Рианон нямаше представа как изглежда печатът на Сервилия), разви малкия свитък и дълго се взира в него, движейки беззвучно устни.
— Чети! — нетърпеливо повтори тя.
— Само да разбера какво пише — отвърна той.
— Цезар не прави така.
Писарят въздъхна и вдигна поглед:
— Цезар си е Цезар. Никой друг не може да чете от пръв поглед. И колкото повече говориш, толкова повече време ще ми е нужно.
Рианон се примири и задърпа златните нишки, вплетени в тъмночервената й роба, изгаряше от нетърпение да узнае отговора на Сервилия.
Накрая писарят вдигна очи от свитъка:
— Готов съм.
— Ами, започвай!
„Е, не мога да кажа, че съм очаквала да получа такова писмо, написано на доста странен латински от галската любовница на Цезар, но трябва да призная, че е забавно. Значи, ти имаш син от Цезар. Аз пък имам дъщеря от него. Също като сина ти и тя не носи името на Цезар. Така е, защото по онова време бях омъжена за Марк Юний Силан. Негов далечен роднина, друг Марк Юний Силан, тази година е сред легатите на Цезар. Затова дъщеря ми носи името Юния, и тъй като е третата Юния, я нарекох Тертула.
Твърдиш, че си принцеса. Варварите имат такива, знам. Съобщаваш ми този факт като нещо много важно. Ала той няма никакво значение. За римлянина единствената кръв, която има значение, е римската. Римската кръв е най-благородна. И най-долният просяк по римските улици е по-добър от теб, защото носи римска кръв. Никой син, чиято майка не е римлянка, не може да бъде скъп на Цезар, в чиито жили тече най-благородната римска кръв. Никога не се е смесвала с друга кръв, освен с римска. Ако Рим има цар, той ще бъде Цезар. Предците му са били царе. Ала Рим няма цар и Цезар няма да позволи да има такъв. Римляните не подвиват коляно пред никого.