— Да не мислите, че не си давам сметка, че всяко използване на сила от моя страна се разглежда като погазване на правата им от страна на Рим? Аз си правя неимоверен труд да им угодя, а в замяна на това те ме мамят, предават ме, отнасят се към мен с презрение! Сравнението с деца изобщо не е подходящо, Дориксе. — Той си пое дълбоко дъх. — Предупреждавам и двама ви, защото и двамата дойдохте да се застъпите за други племена: ако тези нови договори не се спазят, ще предприема крути мерки. Нарушаването на договори, скрепени с клетва, е изменничество! И ако римски граждани загубят живота си, аз ще екзекутирам виновниците, както Рим екзекутира всички предатели и убийци: ще ги бичувам и обезглавя. И не говоря за обикновените войници. Ще екзекутирам вождовете и старейшините като главни виновници за предателството. Ясно ли е?
Той не изпусна този път нервите си, но атмосферата в стаята бе много потискаща. Кот и Дорикс се спогледаха и промърмориха:
— Да, Цезаре.
— Тогава се погрижете да предадете думите ми. Особено на водачите на сеноните и карнутите. — Той се изправи. — А сега е време да насоча цялото си внимание и енергия към треверите на Амбиорикс.
Още преди да напусне главния си щаб, Цезар научи, че Акон, вождът на сеноните, вече е нарушил договора, подписан от него броени дни преди това. Какво може да направи човек срещу благородници без чувство за достойнство? Хора, които пращат други да молят за милост вместо тях, а след това нарушават току-що подписания договор? Какви точно бяха разбиранията на галите за достойнство? Как Можеха хедуите да гарантират за доброто поведение на Акон, след като Кот със сигурно е знаел, че той не държи на думата си? Ами Гутруат от карнутите? И той ли бе такъв?
Преди всичко обаче трябваше да се справи с белгите. Цезар отиде със седем легиона и един керван с провизии в Неметоцена в земите на атребатите на Комий. Изпрати два от легионите и кервана на Лабиен на брега на Моза. Комий и останалите пет го придружиха на север покрай Скалдис към земите на менапиите, които избягаха без бой сред солените си блата покрай Германско море. Наказанието бе ужасяващо. Безброй манапийски дъбове бяха отсечени и всички менапийски къщи без изключение лумнаха в пламъци. Наскоро засятото жито беше изскубано, добитъкът — изклан. Легионите пируваха, за менапиите не остана нищо.
Те помолиха за мир и изпратиха заложници. В замяна Цезар остави цар Комий с атребатската си конница да пази района — ясен знак за Комий, че получава към земите си и тези на менапиите.
Лабиен си имаше свои проблеми, но докато Цезар пристигне с петте си легиона, той вече бе удържал голяма победа над треверите.
— Нямаше да се справя без двата легиона, които ми изпрати — призна той пред Цезар, знаейки, че това няма да помрачи славата му на блестящ пълководец. — Амбиорикс предвождаше треверите и бе готов за нападение, но когато видя двата нови легиона, се оттегли да изчака германските подкрепления.
— А те дойдоха ли?
— Ако са дошли, сигурно бързо са подвили опашка и са се върнали незабелязано. Аз естествено изобщо нямах намерение да ги чакам.
— Естествено — повтори Цезар с лека усмивка.
— Подмамих ги. Не спирам да се учудвам, Цезаре, как се хващат всеки път на една и съща клопка. Направих така, че треверските шпиони сред конницата ми да си помислят, че съм се уплашил и смятам да се изтегля. — Той поклати удивено глава. — Този път обаче наистина предприех поход. Те нападнаха колоната ми в обичайната си безразборна тълпа, хората ми се обръщаха, хвърляха копия, след това взимаха нови. Избихме хиляди. Всъщност толкова много, че се съмнявам повече да ни създават главоболия. Останките от треверската войска ще са твърде заети на север да отбиват нашествията на германите.
— А Амбиорикс?
— Избяга през Ренус с някои от роднините на Индуциомар. Цингеторикс отново взе властта.
— Хм — изсумтя замислено Цезар. — Е, Лабиен, докато треверите се възстановяват, няма да е зле да построим друг мост през Ренус. Ходи ли ти се в Германия?
— След толкова месеци в този смрадлив лагер, Цезаре, бих приел и поход до Хадес!
— Много точно се изрази, Тите, тук има толкова много фъшкии, че с тях могат да се торят нивите на цялата околност в продължение на десет години. Ще кажа на Дорикс да ги откара, преди да са ги взели треверите.
Цезар, който винаги пристъпваше с ентусиазъм към всяка голяма строителна задача, нареди да се прокара мост през Ренус малко по-нагоре по течението спрямо онзи, който бяха изградили две години по-рано. Трупите от предишния строеж още стояха на брега и тъй като бяха дъбови, нямаха много поражения.