Ако първият мост бе яка конструкция, вторият беше още по-стабилен, защото този път Цезар нямаше намерение да го разрушава след изтеглянето си. Войниците работиха осем дни, забиваха колове в речното корито, издигаха колони, обграждаха ги с подпори от горната страна, за да ги защитят от силното течение.
— Има ли нещо, което да не знае? — чудеше се Квинт Цицерон.
— Ако има, на мен не ми е известно — отвърна Гай Требоний. — Може дори да накара жена ти да те напусне и да отиде при него, ако я хареса. Едно от големите му разочарования е, че галите още не са му дали повод да обсади Нуманция, за да им покаже, че вратите й са отворени като на бордей. Ако се съмняваш в знанията му, можеш да го попиташ за обсадата на Картаген от Сципион Емилийски: ще ти каже точно къде е сгрешил Сципион.
— Всичко това помага за развитието на ума му — намеси се с усмивка Фабий.
— Мислиш ли, че ще ми отнеме Помпония, ако я види? — попита с надежда Квинт Цицерон.
Требоний и Фабий избухнаха в смях. Марк Юний Силан мрачно ги изгледа:
— Мен ако питате, това е пълна загуба на време. Трябва да се прехвърлим с лодки. Мостът не допринася за нищо друго, освен за славата му.
Старите легати се обърнаха и го изгледаха презрително — Силан бе от онези, които нямаше да бъдат поканени да останат.
— Да-а, можем да се прехвърлим с лодки — съгласи се замислено Требоний. — Ала след това ще се наложи и да се върнем с лодки. Какво ще стане ако свевите или убите изскочат с милионните си пълчища от гората? Цезар никога не поема глупави рискове, Силане. Виждаш ли как е наредил артилерията на галския бряг? Ако се наложи да се изтегляме спешно, той ще разбие моста на трески, преди и един герман да успее да премине. Това е една от тайните за бързото придвижване на Цезар. А другата е, че е готов за всякаква ситуация.
Лабиен душеше въздуха с гърбавия си нос.
— Подушвам продажниците! — заяви тържествено. — О, как само им се иска да го изгорят в някоя дървена клетка!
Преди другите да измислят подходящ отговор за тази реплика, към тях се приближи Цезар с широка усмивка:
— Събирайте войската, момци! Време е да прогоним свевите в горите им.
— Как така да прогоним? — поинтересува се Лабиен. Цезар се засмя:
— Ако не се лъжа, Тите, до нищо по-сериозно няма да се стигне.
Легионите минаха в обичайните си колони по осем по огромния мост, дебелите греди трепереха под едновременните удари на хиляди крака, звукът отекваше над водата отдолу. Несъмнено идването им се чуваше на километри напред. Убийските старейшини чакаха, но зад тях не се виждаха никакви германски войници.
— Не бяхме ние! — изкрещя вождът им, чието име, разбира се, бе Херман. — Цезаре, кълна ти се! Свевите изпратиха подкрепления на треверите, не ние! Нито един убийски войник не е преминал реката, за да помага на еверите, кълна се!
— Успокой се, Арминий — обърна се към него Цезар с тинския вариант на името му чрез преводача си. — Ако казваш истината, няма от какво да се бойте.
Редом с убийските предводители стоеше и друг благородник, по чиито черни одежди личеше, че е от херуските, могъщо племе, населяващо земите между владенията на сугамбрите и река Албис. Цезар не можеше да отмести погледа си от него. Бяла кожа, червени къдрици и благороден поглед като на Луций Корнелий Сула. Който, както му бяха казали, шпионирал навремето за Гай Марий сред германите заедно с Квинт Серторий. На колко години бе този мъж? Трудно беше да се определи възрастта на германите, чиято кожа оставаше винаги млада. Можеше да е и към шейсетте. Да, много вероятно.
— Как се казваш? — попита Цезар чрез преводача си.
— Корнел — отвърна херускът.
— Имаш ли брат — близнак?
Бледосините очи на германа се разшириха от изненада:
— Имах. Брат ми загина в битка срещу свевите.
— А баща ти?
— Велик вожд, така казваше майка ми. Беше келт.
— Как се казваше?
— Корнел.
— И сега ти предвождаш херуските.
— Да.
— Смятате ли да воювате срещу Рим?
— В никакъв случай.
Цезар се усмихна и пак се обърна към Херман:
— Успокой се, Арминий! Вярвам ти. Ако наистина говориш истината, оттегли се в укреплението си, пази храната си и не прави нищо. Аз искам Амбиорикс, не война.