Появиха се Литавик и Кот от хедуите. Лицата им бяха мрачни. Луктерий от кардурките и Седулий, вергобрет на лемовиките, се присъединиха към тях.
— Точно това е проблемът! — изкрещя Версенжеторикс. — Вижте белгите. Цезар ги разгромяваше племе след племе, поотделно. Никога наведнъж. Първо ебуроните, после морините, нервиите, беловаките, атватуките, менапиите, дори треверите. Едно по едно! Какво обаче щеше да стане с Цезар, ако само нервиите, беловаките, ебуроните и треверите се бяха съюзили и го бяха нападнали заедно? Да, той е блестящ пълководец! Да, командва велика войска! Ала, в името на Дагда, ако се бяха съюзили, той щеше да бъде победен веднъж завинаги.
— Какво искаш да кажеш? — попита бавно Луктерий. — Че келтите трябва да се съюзят?
— Точно това искам да кажа.
Кот се намръщи.
— И под чие командване? — попита троснато. — Да не би да очакваш хедуите да се бият за някой арвернски пълководец, например за теб, Версенжеторикс?
— Ако хедуите искат да станат част от новата държава Галия, да, Коте, очаквам те да се бият за който и да било предводител. — Тъмносините очи и подобното на череп лице заблестяха под странните черни вежди. — Може би предводителят ще съм аз, арверн, един от вековните врагове на хедуите. Може да е хедуй и в този случай аз очаквам всички арверни да му се подчиняват, както ще му се подчиня и аз. Коте, Коте, отвори си очите! Не виждаш ли? Точно разделението, старите ни вражди ще ни поставят на колене! Ние сме по-многочислени от тях! По-смели ли са те? Не! Те са по-добре организирани, това е всичко. Те действат като някаква огромна машина: спират, завъртат се, строяват се в квадрат, хвърлят копия, нападат, вървят в крак! Е, това не можем да го променим. Нямаме време да се научим като тях. Ние обаче ги превъзхождаме по брой. Ако се съюзим, многочислеността ни не може да загуби!
Луктерий си пое дълбоко дъх.
— Аз съм с теб, Версенжеторикс! — рече неочаквано.
— И аз — обади се Гутруат. Усмихна се. — И знам кой още ще те подкрепи. Катбад от друидите.
Версенжеторикс го погледна изумен:
— Катбад ли? Тогава говори с него веднага щом се прибереш, Гутруате! Ако Катбад успее да организира всички друиди от всички племена, половината работа е свършена.
Кот обаче придоби още по-тревожен вид, Литавик изглежда се колебаеше, Седулий гледаше нервно. Кот тежко преглътна:
— За вдигането на хедуите ще е нужно нещо повече от думите на друидите. Ние приемаме много насериозно положението си на приятели и съюзници на римския народ.
Версенжеторикс изсумтя презрително:
— Ха! Значи сте глупци! Не е изтекло много време, откакто същият този Цезар засипа онази германска свиня Ариовист с дарове и го обяви за приятел и съюзник на римския сенат! Макар че много добре знаеше, че Ариовист граби земите на приятелите и съюзници хедуи; крадеше кравите им, овцете им, жените им, земите им! Загрижи ли се същият този Цезар за хедуите? Не! Той искаше само провинцията му да е спокойна! — Версенжеторикс стисна юмруци и ги размаха към небето. — Казвам ти, всеки път, щом започне да изтъква тържественото си обещание да ни брани от германите, аз се сещам за това. И ако хедуите имат поне капка здрав разум, и те ще си извадят поука от него.
Литавик си пое въздух и кимна:
— Добре, и аз съм с теб. Не мога да говоря от името на Кот, той е по-висш от мен, да не споменавам вергобрета за следващата година, Конвиктолав, но аз ще поддържам каузата ти, Версенжеторикс.
— Не мога да обещая — добави Кот, — но аз поне няма да ти преча. И няма да предупредя римляните.
— Засега повече не очаквам от теб, Коте — отвърна Версенжеторикс. — Само помисли. — Той се усмихна мрачно. — Има много начини да се победи Цезар без сражение. Той има пълно доверие на хедуите. Щом щракне с пръсти, очаква да изпълнявате: дайте ми още жито, дайте ми още конници, дайте ми още от всичко! Не мога да разбера как стар човек като теб, Коте, не иска да вдигне меч. Ако държиш обаче да бъдеш свободен човек в свободна страна, трябва да помислиш за други начини за борба срещу Гай Юлий Цезар.
— И аз съм с теб — обади се последен Седулий. Версенжеторикс протегна малката си ръка с дланта нагоре. Гутруат постави своята върху нея, след това Литавик, Седулий, Луктерий и най-сетне, Кот.
— Свободни мъже в свободна страна — рече Версенжеторикс. — Съгласни ли сте?