Сега обаче Курион се мръщеше, дупката между зъбите му не се виждаше и подигравателното пламъче в очите му липсваше.
— Клодий, ако разпределиш освободените роби сред трийсет и петте триби, ще сринеш цялата трибална избирателна система — изрече бавно той. — Избраният с техните гласове (това си ти, ако успееш) няма да може да бъде спрян. За да осигури избирането на своите хора, ще трябва само да отложи вота за време, когато в града няма избиратели от провинцията. В момента освободените роби могат да гласуват само в две селски триби. В Рим обаче живеят половин милион! Ако бъдат разпределени по равно във всичките трийсет и пет триби, ще те имат достатъчно мнозинство, за да надделеят с вота си над постоянните жители на града, гласуващи в трийсет и едната селски триби: сенаторите и конниците от първата класа. Истинските римски безимотни са ограничени в четирите градски триби, те не гласуват във всичките трийсет и пет! Ти ще постигнеш контрол над римските трибални избори благодарение на тълпа неримляни! Гърци, гали, сирийци, бивши пирати, отрепките на света, прекарали по-голямата част от живота си като роби! Не оспорвам свободата им, нито гражданските им права. Ала не съм съгласен да контролират конгреса на истинските римляни! — Той поклати глава. — Клодий, Клодий! Това никога няма да мине! Аз няма да го позволя!
— Никой няма да ме спре — заяви самоуверено Клодий.
Мрачният и мълчалив мъж, избран наскоро за народен трибун, Планк Бурса, заговори по характерния си безстрастен начин:
— Това е игра с огъня, Клодий.
— Цялата първа класа ще се вдигне срещу теб — заяви важно друг наскоро избран трибун, Помпей Руф.
— Ала ти въпреки всичко смяташ да го направиш — намеси се и Децим Брут.
— Да, възнамерявам да го направя. Глупак ще съм, ако не опитам.
— А малкото ми братле не е глупак — промърмори Клодия, облиза пръсти и погледна предизвикателно Антоний.
Антоний се почеса между краката, поглади невероятните си атрибути и със същата ръка й изпрати въздушна целувка; бяха стари партньори в леглото.
— Ако успееш, Клодий, всеки освободен роб в Рим ще е твой — заяви замислено той. — Ще гласуват, за когото кажеш. Само че контролът върху трибалните избори няма да ти осигури предимство на центуриатните избори за консули.
— Консули ли? На кого са му нужни консули? — попита високомерно Клодий. — Трябват ми само десет народни трибуни. С десет народни трибуни на мое подчинение консулите не струват и колкото бобено зърно. Преторите пък просто ще си съдят в съда, те нямат законодателна власт. Сенатът и първата класа си въобразяват, че управляват Рим. Истината е, че всеки може да управлява Рим, ако намери правилния начин. Сула управляваше Рим. Аз също ще го постигна, Антоний. Чрез освободените роби, разпределени в трийсет и петте триби, и десетте послушни народни трибуни аз ще успея. Защото никога няма да разреша избори, докато селяните са в Рим за игрите. Защо, мислиш, че Сула насрочи изборите през квинктил, когато са игрите? Той искаше селските триби, тоест първата класа, да контролират плебейското събрание. По този начин всеки с малко влияние може да държи един-двама трибуни. По моя начин, аз ще притежавам и десетте.
Курион погледна Клодий, сякаш го виждаше за пръв път:
— Винаги съм знаел, че не си много добре с главата, Клодий, но това е пълна лудост! Изобщо не опитвай!
Жените, които уважаваха много мнението на Курион, се свиха върху кушетката, на която седяха; мургавата Фулвия за момент пребледня. След това си пое въздух, опита се да се изсмее и войнствено вдигна глава.
— Клодий винаги знае какво прави! — изкрещя. — Всичко е предвидил.
Курион вдигна рамене:
— Прави каквото искаш тогава, Клодий. Все още смятам, че си луд. И те предупреждавам, че ще ти се противопоставя.
Клодий се прояви като разглезено дете — погледна го презрително, изсумтя, смъкна се от кушетката, върху която се излежаваше заедно с Децим Брут, и демонстративно напусна стаята, Фулвия го последва.
— Дори си забравиха обувките — отбеляза Помпей Руф, който не отстъпваше по ум на сестра си.