Пък и нямаше практика сенатът да определя диктатор заради обществени кризи; затова беше измислен сенатус консултум де република дефенденда, когато Гай Гракх бе опитал да узурпира държавната власт във форума вместо на бойното поле. Цицерон му беше дал по-лесно име, сенатус консултум ултимум. Тази мярка бе за предпочитане от избирането на диктатор, защото така властта не се даваше в ръцете на един-единствен човек. Защото проблемът с диктаторите беше, че поради абсолютната ненаказуемост заради действия по време на управлението си те не носеха никаква отговорност за някои мерки, предприети срещу неудобни колеги сенатори.
О, защо народът му пусна тази муха за диктатурата? Тази идея се лансираше от години и макар че преди Калвин и Месала Руф най-после да бъдат избрани за консули миналия квинктил, я беше отхвърлял категорично, той не забравяше, че предложението е направено. А сега бе подновено и мисълта за неограничената власт не преставаше да го блазни. Беше измъкнал толкова вкусни хапки от зъбите на ожесточената ултраконсервативна сенатска опозиция, защо да не вземе и тази? Най-голямата. Той обаче бе Помпей от Пиценум и приличаше повече на гал, отколкото на римлянин.
Непримиримите привърженици на мос майорум бяха твърдо против такава идея — Катон, Бибул, Луций Ахенобарб, Метел Сципион, старият Курион, Месала Нигер, всичките Клавдии Марцелии, всички Лентули. Невероятно. Толкова влиятелни, макар че никой от тях не можеше да претендира да стане първи мъж в Рим, какъвто беше Помпей от Пиценум.
Да приеме ли? Можеше ли да приеме? Щеше ли да бъде това съдбовна грешка или лавровият венец, който да увенчае една забележителна кариера?
За тези неща той размишляваше в залата, твърде обширна, за да бъде наречена спалня. Тук бе огромното, безупречно полирано сребърно огледало, което си беше купил след смъртта на Юлия с надеждата да зърне лицето й върху блестящата му повърхност. Така и не успя. Сега, докато крачеше напред-назад, той мерна собственото си отражение, видя образа си. Спря, втренчи се в него, поплака. Заради Юлия той се беше постарал да остане Помпей на мечтите й — строен, гъвкав. И може би дори не се беше поглеждал до този момент.
Помпей на Юлия вече го нямаше. На негово място стоеше мъж, прехвърлил петдесетте, затлъстял и с двойна брадичка, с провиснал корем, с тлъстини на кръста. Знаменитите му живи очи бяха изчезнали сред плътта на лицето, а носът му, счупен при падане от коня преди няколко месеца, беше изкривен. Само косата му оставаше гъста и блестяща, но вече не беше златиста, а посребрена.
Слугата му се изкашля от прага.
— Да? — попита Помпей и избърса очите си.
— Имаш гост, Гней Помпей. Тит Минаций Планк Бурса.
— Тогата ми, бързо!
Планк Бурса го чакаше в кабинета.
— Добър вечер, добър вечер! — извика Помпей, като се втурна в стаята.
Настани се зад бюрото си и събра ръце, след това се взря в Бурса с онзи хладен, очакващ поглед, в чиято полезност се беше убеждавал постоянно през трийсетгодишната си кариера.
— Закъсня. Как мина? — попита той госта.
Планк Бурса се изкашля силно; не беше много добър разказвач.
— Ами, встъпителното заседание на сената не беше повод за празнуване, така да се рече. При липса на консули на никого не му е до пирове. Затова отидох на вечеря у Клодий.
— Да, да, разкажи обаче преди това за сената, Бурса! Как мина, човече?
— Лолий предложи да бъдеш определен за диктатор, но тъкмо започнаха одобрителните слова, когато Бибул изказа твърдо против. Хубава реч. Последва го Лентул Спинтер, после Луций Ахенобарб. Само през труповете им можело да станеш диктатор, знаеш как се изразяват. Цицерон се изказа в твоя полза, също блестяща реч. Преди обаче друг да вземе думата в подкрепа на Цицерон, Катон започна да грачи. Месала Руф председателстваше и сложи край на заседанието.
— Кога е следващото?
— Утре сутринта. Месала Руф има намерение тогава да изберем първия заместник-консул.
— Аха. А Клодий? Какво научи от него по време на вечерята?