Всъщност проверката на изчисленията на Кир отне толкова малко време, че Клодий можеше да се върне в Рим още същата нощ. Тъй като нямаше луна обаче, пътуването щеше да е опасно. По-разумно беше да отиде в другата си вила край Ланувиум, да дремне няколко часа и да тръгне обратно към Рим малко след разсъмване. Той не носеше багаж, но във вилата имаше постоянна прислуга, която можеше да осигури храна за него, Скола, Помпоний и Гай Клодий, освободения роб. Трийсетината роби от охраната ядоха каквото си носеха.
По изгрев-слънце вече пътуваше по Апиевия път към Рим. Клодий наложи доста бързо темпо на конвоя — всъщност рядко пътуваше без Фулвия и в нейно отсъствие ставаше раздразнителен. Тревожеше се също, защото не беше добре. Като го познаваха, хората му си размениха отегчени погледи — Клодий без Фулвия бе труден за понасяне.
В началото на третия час от развиделяване Клодий премина през Бовиле в лек галоп, принуждавайки малцината граждани, тръгнали по работа, да се разпръснат, без да се интересува особено за здравето им или за съдбата на овцете, конете, мулетата, прасетата и кокошките, които караха (в Бовиле беше пазарен ден). Само на два километра извън градчето всяка следа от човешка дейност изчезна, макар че до Сервиевата стена на Рим оставаха едва петдесетина километра. Земята от двете страни на пътя принадлежеше на младия конник Тит Серций Гал, който печелеше достатъчно, за да откаже многобройните предложения за закупуване на тучните му пасбища. Полето бе изпълнено с красивите коне, отглеждани от него, но луксозната му вила се намираше толкова далеч от шосето, че не можеше да се види. Единствената постройка покрай пътя беше една малка гостилница.
— Идва голям керван — отбеляза Скола; двамата с Клодий бяха приятели от толкова дълго време, че вече не помнеха как са се запознали.
— Хм. — Клодий вдигна ръка, за да даде знак на всички да се отдръпнат встрани от пътя.
Целият конвой излезе на тревата отстрани, както беше обичаят, щом два кервана се срещнат и единият съдържа коли, а другият — не. Приближаващата група определено караше возила.
— Това сигурно е Сампзицерам с харема си — предположи Гай Клодий.
— Не, не е — възрази Помпоний, когато насрещният керван приближи. — О, богове, това е една малка армия! Вижте ризниците!
В този момент Клодий разпозна най-предния ездач: Марк Фустен.
— Проклятие! — възкликна. — Това е Милон!
Скола, Помпоний и освободеният роб Гай Клодий потръпнаха, пребледняха, но Клодий срита коня си и го накара да ускори ход.
— Хайде, давайте колкото се може по-бързо — подкани той спътниците си.
Фургонът с Фауста, Милон и Фуфий Кален се движеше точно по средата на процесията. Клодий изкара коня си на пътя и се взря с присвити очи в колата, след това я подмина. Няколко крачки по-натам спря и се обърна — Милон бе показал глава от фургона и го гледаше злобно.
Процесията беше дълга, но Клодий почти успя да се промъкне покрай нея. Неприятностите започнаха, когато се изравни със стотината тежковъоръжени мъже на опашката на Милоновия керван. Той самият нямаше проблем да мине, но когато трийсетината му роби се изравниха със стражата на Милон, въоръжените конници се изместиха и им препречиха пътя. Неколцина от хората на Милон носеха копия и започнаха да бодат жестоко конете на Клодиевите спътници. След броени минути едни от робите бяха на земята, а другите размахваха мечовете си и сипеха ругатни. Клодий и Милон се мразеха, но не толкова, колкото се мразеха хората им.
— Продължавай! — изкрещя Скола, когато Клодий дръпна юздите. — Клодий, не се меси! Ние минахме, продължавай напред!
— Не мога да оставя хората си!
Той спря коня си и го обърна.
Двамата най-задни ездачи от свитата на Милон бяха най-верните му слуги, бившите гладиатори Бирия и Евдам. В момента, в който Клодий се обърна и понечи да се върне при хората си, Бирия вдигна копието си, прицели се и го хвърли.
Плоското острие се заби високо в рамото на Клодий и от инерцията той отхвърча от седлото и се стовари на колене на пътя. Просна се по гръб, присви очи от болка и хвана копието с две ръце. Тримата му другари скочиха от конете и му се притекоха на помощ.
С голямо самообладание Скола откъсна голямо квадратно парче от плаща си и го сгъна на превръзка. Кимна на Помпоний, който дръпна копието, и в същия момент затисна кървящата рана с парчето плат.