— Бона Дея! — изхриптя Клодий. — Бона Дея, Бона Дея!
Свещената й змия показа зловещата си глава от процепа в камъка, спря студените си черни очи върху Публий Клодий, който бе осквернил тайнството на Бона Дея. Фустен заби меча си в корема на Публий Клодий и натисна, докато острието не се показа от гърба му, ала Клодий не видя нищо, не усети нищо. Нито когато Бирия го прободе с друго копие, нито когато Евдам остави червата му да се влачат по напоения с кръв път. Докато животът не напусна тялото му, Клодий и змията на Бона Дея се гледаха, без да мигат, сякаш се взираха в дълбините на душите си.
— Дай ми коня си, Бирия — рече Милон и се метна на седлото.
Керванът вече бе изминал известно разстояние по посока на Бовиле. Евдам и Бирия се закрепиха нестабилно върху един кон и четиримата побързаха да догонят останалите.
Доволна, свещената змия прибра главата си и се сви спокойно в утробата на Бона Дея.
Когато семейството и робите на Азиций се върнаха, го намериха мъртъв, погледнаха навън голото тяло на Публий Клодий и побягнаха отново.
Много, много пътници минаха по Апиевия път в този осемнайсети ден на януари. Единайсет от робите на Клодий бяха мъртви, други единайсет умряха бавно в стенания и мъчителна агония, но никой не спря да им помогне. Когато Скола, Помпоний и Гай Клодий се върнаха с неколцина жители на Бовиле и една каруца, те се наведоха над Клодий и заплакаха.
— Ние също сме мъртви — рече Скола, след като откриха трупа на ханджията. — Милон няма да се усмири, докато не се отърве от всички свидетели.
— В такъв случай ние нямаме какво да правим тук! — възкликна собственикът на каруцата, обърна возилото си и бързо се отдалечи.
След миг всички се разбягаха. Клодий остана да лежи на пътя, втренчил безжизнените си очи в светилището на Бона Дея, сред локва съсирена кръв и разпилените си вътрешности.
До ранния следобед минаващите само хвърляха ужасени погледи на труповете и бързаха да отминат. Накрая обаче се зададе една носилка със стария римски сенатор Секст Теидий. Раздразнен от спирането и тревожното шушукане на носачите, той надникна между завесите и срещна безжизнения поглед на Публий Клодий. Той бързо се измъкна навън, стиснал патерицата си; защото Секст Теидий имаше само един крак — другия бе загубил под командването на Сула при войната с цар Митридат.
— Приберете нещастника в носилката и тичайте към дома му в Рим колкото ви държат краката — нареди той на носачите; след това кимна на прислужника си: — Ксенофоне, помогни ми да се добера до Бовиле. Те трябва да знаят! Сега разбирам защо всички, които отминахме, се държаха толкова странно.
И така, около час преди здрачаване задъханите носачи на Секст Теидий вкараха носилката през Капенската порта и я понесоха нагоре към Палатина, където се издигаше къщата на Клодий с гледка от Мурцийската долина и големия цирк, та чак до Тибър и храма на Янус отвъд.
Фулвия притича с развети коси, бе твърде ужасена, за да пищи или да плаче. Дръпна завесите на носилката и погледна втрещено останките на Публий Клодий, набързо нахвърляните в дупката на корема му вътрешности, бялата му като парийски мрамор кожа, изложения му на показ член.
— Клодий! Клодий! — занарежда тя.
Оставиха го върху импровизирана погребална носилка в градината на перистила, без да покрият срамотиите му, докато се съберат всичките членове на обкръжението му: Курион, Антоний, Планк Бурса, Помпей Руф, Децим Брут, Попликола и Секст Клелий.
— Милон — изръмжа Марк Антоний.
— Не можем да сме сигурни — възрази Курион, застанал с една ръка върху рамото на вцепенената Фулвия.
— Сигурно е! — чу се друг глас.
Тит Помпоний Атик отиде направо при Фулвия и се отпусна на скамейката до нея.
— Бедно мое момиче — рече нежно той. — Изпратих за майка ти; скоро ще е тук.
— А ти откъде знаеш? — попита тревожно Планк Бурса.
— От братовчед си Помпоний, който днес е бил с Клодий — отвърна Атик. — Трийсет и четиримата срещнали на Апиевия път Милон с личната му стража, която ги надвишавала пет пъти по брой. — Той посочи трупа на Клодий. — Това е резултатът, макар че братовчед ми не е станал очевидец. Видял само как Бирия хвърля копието си. Това е раната в рамото, която обаче не е била смъртоносна. Клодий накарал Помпоний, Скола и Гай Клодий да го оставят и да тичат в Бовиле за помощ, тогава лежал на сигурно място в една странноприемница. Когато се върнали (бовилци се държали много странно, не искали да имат нищо общо с това), вече било късно. Клодий бил убит на пътя, ханджията — в странноприемницата. Уплашили се. Това е непростимо, но така станало. Не знам къде са другите двама, но братовчед ми Помпоний стигнал до Ариция, след това се върнал, за да ми съобщи — Опасяват се, че Милон ще убие и тях.