— Е, той я харесва, винаги я е харесвал. Тя и Клодиите винаги са се отнасяли с голямо разбиране към привързаността му към момчета.
— Теренция! Атик е женен мъж с дете!
— Това с какво променя нещата? Наистина, Цицероне, ти си като изкуфяла бабичка!
Цицерон присви очи, потрепери, но не отговори.
— Искам да говоря с теб.
Той посочи вратата на кабинета си:
— Вътре става ли? Освен ако нямаш нищо против някой да ни подслуша.
— За мен няма значение.
— Значи, и тук може, скъпа моя, така ли?
Теренция го погледна подозрително, но реши да не му обръща внимание, и съобщи:
— Тулия иска да се разведе с Красип.
— О, какво има пък сега? — възкликна раздразнено Цицерон.
Невероятно грозното лице на Теренция стана още по-отблъскващо.
— Бедното момиче не е на себе си, ето какво! Красип се отнася с нея като с кучешка фъшкия върху подметката на обувката си! И къде са обещаните качества, които ти бе толкова сигурен, че ще покаже? Той е мързелив и глупак!
Цицерон вдигна ръце и погледна удивено жена си:
— Известно ми е, че той не отговаря на очакванията ни, Теренция, но не ти ще събираш нова зестра на Тулия, а аз! Ако се разведе с Красип, той ще задържи стотиците хиляди сестерции, които получи с нея, и ще се наложи да намеря още толкова! Тя не може да остане неомъжена като Клодиите! Всяка разведена жена се превръща в мишена за злите езици в Рим.
— Не съм казала, че има намерение да остане неомъжена — заяви Теренция.
Цицерон не схвана смисъла на думите й и продължи да се вайка за зестрата:
— Знам, че е прекрасно момиче, за щастие още е привлекателна. Ала кой ще поиска да я вземе? Ако се разведе с Красип, на двайсет и пет годишна възраст ще има вече два неуспешни брака зад гърба си. Без никакви деца.
— Нищо му няма на момичето. Пизон Фруги беше толкова немощен, че нямаше никаква възможност, преди да умре, а Красип не проявява никакъв интерес. Тулия има нужда от истински мъж. — Теренция изсумтя. — Дано извади по-голям късмет от мен.
Това изявление моментално накара Цицерон да си спомни едно име — Тиберий Клавдий Нерон! Чистокръвен патриций, богат човек… и истински мъж.
Цицерон грейна, забрави Атик и Фулвия.
— Знам кого има предвид — рече весело. — И е твърде богат, за да иска преголяма зестра! Тиберий Клавдий Нерон!
Теренция зина:
— Нерон ли?
— Нерон. Млад, но устремен към консулството.
— Гррр! — изръмжа Теренция и напусна стаята. Цицерон я изпрати с удивен поглед. Какво ставаше със златния му език напоследък? Не можеше да омае никого. И за всичко беше виновен Публий Клодий.
— Всичко е заради Клодий! — заяви той пред Марк Целий Руф, когато той влезе в стаята.
— О, това е ясно — усмихна се Целий, прегърна през раменете Цицерон и го поведе към кабинета. — Какво правиш тук? Да не държиш вече виното навън?
— Не, там е, където е било винаги, в кабинета — въздъхна облекчено той. Наля за двамата разредено вино и седна. — Какво те води насам? Клодий ли?
— В известен смисъл — намръщи се гостът.
Той беше според Теренция истински мъж. Достатъчно висок, красив и мъжествен, за да привлече Клодия и да я задържи няколко години. След това я изостави, за което тя никога не му прости. В резултат на това се получи сензационно дело, при което в защитното си слово Цицерон така предизвика Клодия да покаже ужасния си характер, че съдебните заседатели с удоволствие оправдаха Целий по обвиненията в опит да я убие. Имаше и още обвинения, но Целий се измъкна невредим и Публий Клодий никога не му прости.
Тази година той бе народен трибун в една много интересна компания, обявяваща се твърдо за Клодий и против Милон. Целий обаче беше привърженик на Милон.
— Видях се с Милон — рече той на Цицерон.
— Вярно ли е, че се е върнал в града?
— О, да. Тук е. Спотайва се, докато види накъде ще задуха вятърът на форума. И е доста недоволен от изчезването на Помпей.
— Всеки, с когото говорих, е на страната на Клодий.
— Аз не съм, това мога да те уверя! — тросна се Целий.
— Слава на боговете, че има и такива! — Цицерон разклати питието си, погледна го и стисна устни. — Какво смята да прави Милон?
— Да започне да пробва почвата за консулството. Говорихме много и решихме, че е най-добре да се държи, сякаш нищо не се е случило. Клодий го срещнал на Апиевия път и го нападнал. Бил е жив, когато Милон и хората му се оттеглили. Това е истината.