От залата се чу кикот.
— … може да каже само, че не е видял нищо! Единственото свидетелство за обстоятелствата, при които е загинал Публий Клодий, ни е представено от Милон и слугите му, всичките убийци!
Салустий замълча, ухили се самодоволно. Много сполучливо бе използвал намека за аферата на Целий с Фауста, за да омаловажи думите му. Той си пое дълбоко дъх и продължи:
— Целият Рим знае, че Публий Клодий имаше рушително влияние, и много от нас не одобряваха стратегията и тактиката му. Същото обаче може да се каже и за Милон, чиито методи са в далеч по-голям разрез с конституцията от тези на Клодий. Защо да убиваш човека, който застрашава политическата ти кариера? Има други начини да се справиш с такива хора! Убийството не е в стила на Рим! Убийството е показател за други, още по-гнусни намерения! Убийството, благородни граждани, е начало на подривна дейност срещу държавата! За завземане на властта! Ако един мъж застане на пътя ти и откаже да се помести, ще го убиеш ли, като можеш просто да го отместиш (не особено трудна задача за Милон). Това е първото убийство на Милон, но ще бъде ли то последно? Този е истинският въпрос, който трябва да си зададем! Кой от нас може да се справи със стража като тази на Милон, със сто и петдесет членната свита, с която беше излязъл на Апиевия път? С ризници, шлемове, набедреници! С мечове, копия, кинжали! Публий Клодий също имаше охрана, но не толкова професионална като на Милон! Аз твърдя, че Милон възнамерява да узурпира властта! Точно той създаде сегашната анархия! Точно той прибягна към убийство! Кой ще е следващият? Плавт, друг кандидат за консул? Метел Сципион? Помпей Велики, най-голямата заплаха за него? Граждани, моля ви, обуздайте това бясно псе! Нека това убийство да му е последно!
Вече нямаше сенатски стълби, за да стои някой на тях, но повечето сенатори се бяха събрали в центъра на Комициите, за да слушат. Когато Салустий свърши, Гай Клавдий Марцел Големия издигна глас отдолу:
— Свиквам незабавно сената! В храма на Белона на Марсово поле!
— Я виж какви работи стават — обърна се Бибул към Катон. — Ще заседаваме на място, където може да присъства и Помпей Велики.
— Ще предложат да бъде обявен за диктатор. Дори не искам да чуя за такова нещо, Бибуле!
— Нито пък аз. Само че не мисля, че ще се стигне дотам.
— Какво тогава?
— Сенатус консултум ултимум. Имаме нужда от военно положение, а кой може да го установи по-успешно от Помпей? Само че не като диктатор.
Бибул имаше право. Дори Помпей да очакваше пак да му предложат да стане диктатор, когато сенатът се събра в храма на Белона след около час, той не го показа.
Седеше, облечен с обшитата си в пурпур тога претекста на предния ред сред бившите консули, и слушаше с жив интерес.
Когато Месала Руф предложи сенатът да обяви сенатус консултум ултимум и да упълномощи Помпей да свика войски, за да защитава държавата (но не като диктатор), Помпей го прие спокойно, без разочарование или гняв.
Месала Руф му отстъпи мястото си — като първи консул от предишната година той председателстваше заседанието, но освен да организира избирането на временни консули, нямаше какво друго да направи. А и там се беше провалил.
Помпей не се посрами. Веднага бяха донесени специалните гърнета с вода за жребия и дървените топчета, върху които бяха написани имената на всички патриции, ръководещи сенатските декурии. Събраха се в едно гърне. Капакът му бе закрепен здраво. Завъртяха бързо гърнето и от дупката малко под капака изскочи едно топче. Човекът, чието име бе на него, Марк Емилий Лепид, щеше да е първият временен консул. Тегленето обаче продължи, докато и последното топче не изхвърча от гърнето (не че някой желаеше цялата безкрайна върволица от временни консули да встъпят в длъжност, както се беше случило предишната година). Просто трябваше да се спази процедурата. Всички очакваха, че вторият временен консул, Месала Нигер, ще проведе успешно изборите.