Тя отново избухна в смях:
— Радвам се само, че няма дъщери! Не се разбирам с момичетата. Толкова са тъпи. Двамата големи, Марк и Гней, са добри момчета, но малкият, Луций… о, страшно ми харесва! Чудесно си прекарваме заедно. Има страхотни играчки!
Брут се прибра вкъщи загрижен за Порция, но когато се опита да го сподели със Сервилия, тя го сряза:
— Това момиче е малоумно! Ама какво друго може да се очаква? Отгледано е от пияница и неколцина побъркани гърци! Научили са го да не обръща внимание на дрехите, на маниерите, на добрата храна и добрата компания. Ходи облечено в чувал, с поглед, забоден в Аристотел. Направо ми е жал за Бибул.
— Не си хаби съчувствията напразно, мамо — рече Брут, който много добре знаеше как да подразни майка си. — Бибул е много доволен от Порция. Получава безценен дар: напълно чисто и непокварено момиче.
— Пфу! — изсъска Сервилия.
Бунтовете в Рим продължиха безнаказано, февруари се изтърколи и започна мерцедон, месецът, вмъкнат от колегията на жреците по заръка на Помпей. На всеки три дена в длъжност встъпваше нов временен консул и се опитваше да организира избори, но без успех. Всички се оплакваха; намираха си извинения. От време на време Помпей демонстрираше, че когато иска нещо да бъде свършено, то се върши, както със закона на десетте народни трибуни. Около средата на този бурен февруари той даде на Цезар разрешение да се кандидатира за идния четиригодишен консулски мандат ин абсенция — задочно. Цезар беше осигурен. Нямаше да се наложи да се лиши от империума си, като премине свещената граница на Рим, за да регистрира лично кандидатурата си, и така да се изложи на ударите на закона.
Милон продължаваше да събира подкрепа за кандидатурата си, но натискът да бъде изправен пред съда растеше. Двама млади Апий Клавдии ежедневно агитираха в сената за мъртвия си чичо. Главният им довод бе, че Милон освободил всичките си роби и те изчезнали сякаш вдън земя. За нещастие Милон вече не получаваше подкрепата от Целий, на която се бе радвал веднага след убийството — Цицерон беше отишъл послушно в Равена, след което бе успял да затвори устата на Целий. Това допълнително тревожеше Милон.
Помпей също се тревожеше; опозицията в сената срещу обявяването му за диктатор бе силна колкото и преди.
— Ти си един от най-изтъкнатите добри люде — рече той на Метел Сципион — и знам, че нямаш нищо против да бъда обявен за диктатор. Забележи, аз не желая този пост! Не това искам да кажа. Просто не разбирам защо Катон или Бибул не желаят да го поемат. Или Луций Ахенобарб. Или някой от другите. Не е ли по-добре да постигнем стабилност на всяка цена?
— На почти всяка цена — промърмори предпазливо Метел Сципион — той изпълняваше мисия и репетирането на ролята пред Катон и Бибул му бе отнело часове. А и намеренията му изобщо не бяха толкова ясни, колкото ги смятаха Катон и Бибул. Метел Сципион също се тревожеше.
— Какво означава „почти“ — намръщи се Помпей.
— Ето, аз съм изпратен, за да ти предам отговора, Велики.
О, чудо! Метел Сципион бе нарекъл Помпей „Велики“! О, радост! О, сладка победа! Помпей грейна.
— Предай ми го тогава, Сципионе — подкани го той; вече не го наричаше с простото „Метеле“.
— Какво ще кажеш сенатът да се съгласи да станеш консул без колега?
— Имаш предвид сам консул? Без друг?
— Да. — Метел Сципион се намръщи, за да си спомни какво го бяха инструктирали да каже. — Това, срещу което всеки се обявява, е ненаказуемостта на диктатора, Велики. Той не може да бъде подвеждан под отговорност за нито едно свое действие по време на диктатурата си. И след Сула никой вече не се доверява на тази институция. И не само добрите люде се противопоставят. Конниците от осемнайсетте висши центурии също са против, повярвай ми. Точно те пострадаха от проскрипциите на Сула: хиляда и шестстотин от тях бяха обявени извън закона и се простиха с живота по негова воля.
— Аз нямам причини да убивам!
— Съгласен съм! Съгласен съм! За съжаление обаче много хора не мислят като мен.
— Защо? Аз не съм Сула!
— Да, знам. Само че някои смятат, че не човекът прави длъжността, а длъжността човека. Ако ме разбираш.
— О, да. Че всеки, обявен за диктатор, ще се самозабрави, щом се добере до властта.
Метел Сципион се облегна назад:
— Точно така.
— Аз не съм такъв човек, Сципионе.
— Знам, знам! Не обвинявай мен, Велики! Конниците от центуриите няма да позволят издигането на друг диктатор, както и Катон и Бибул. Само да споменеш „проскрипция“ и хората позеленяват.