Бях слязъл долу при Джина, за да й обясня положението и да й кажа да не ме чака. Тя искаше да остане, но аз не й позволих. Твърде бях напрегнат, за да си позволя нейното присъствие в добавка към полицията.
Тя каза, че ще ми се обади на сутринта, погледна ме загрижено, взе такси и си отиде.
Карлоти изслуша обяснението ми за камерата. Показах му къде я бях оставил и той разгледа разбитата ключалка на чекмеджето.
Не съм сигурен дали повярва на думите ми. Лицето му беше непроницаемо, но имах впечатлението, че с усилие поддържа присъщото си любезно спокойствие.
— Странно стечение на обстоятелствата, синьор Досън — отбеляза. — Камерата е била у вас само няколко часа, след което тук прониква с взлом крадец и я задига.
— Така ли? — изрекох саркастично аз. — Но той не само е задигнал камерата, а е отмъкнал и всичките ми дрехи, цигарите ми, напитките и парите. Аз не наричам такова нещо странно стечение на обстоятелствата.
Един от хората на Карлоти дойде до нас и измърмори, че няма други отпечатъци, освен моите.
Карлоти ме изгледа дълбокомислено, а после повдигна рамене.
— Ще трябва да докладвам на шефа си — каза.
— Ако щете, докладвайте и на самия президент — отвърнах аз. — Но първо ми върнете дрехите.
— Липсата на камерата е сериозно нещо, синьор.
— Не бих се тревожил толкова за камерата. Грешката си е изцяло ваша. Щом чак сега сте проумели колко е важна за вас, едва ли имате някакво основание да ме упреквате, че е открадната. Гранди ми даде камерата, а аз подписах разписка за нея. Той ми каза, че нито вие, нито той се нуждаете повече от нея. Затова не ме гледайте така, сякаш съм инсценирал тази кражба само за да ви вкарам в беля.
Карлоти ме посъветва да не се гневя заради подобна неприятност.
— Окей, но аз не се гневя. Ще ви помоля обаче да отстраните момчетата си оттук, за да мога да почистя и си приготвя вечеря.
Необходим им беше още половин час, за да се убедят, че крадецът не е оставил никакви следи, след което най-после неохотно си тръгнаха.
Карлоти остана малко след тях.
— Ситуацията е затруднителна — каза той, спрял на вратата. — Не е трябвало да ви се дава камерата.
— Зная. Напълно го съзнавам. Сърцето ми се къса от съчувствие към вас, но аз получих камерата и ви дадох разписката за получаването й. Не можете да ме вините за случилото се. Съжалявам, но нямам намерение да прекарвам безсънна нощ заради това.
Той понечи да каже нещо, но премисли, сви рамене и си отиде.
В главата ми възникна смътно мисълта, че той като нищо би могъл да ме обвини, че аз съм инсценирал кражбата, с цел да му попреча да се добере до камерата.
Не се заблуждавах. Бях убеден, че макар повечето ми дрехи, цигари, три бутилки уиски и няколко хиляди лири да липсваха, крадецът бе проникнал с взлом с единствената цел да вземе камерата.
Поразмислих, докато разчиствах набързо бъркотията в спалнята си и във всекидневната. Смътно си спомнях как изглеждаше широкоплещестият нашественик, когото видях да се прокрадва около вилата в Соренто. Бях готов да се обзаложа, че той е идвал тук и е откраднал камерата.
Току-що бях завършил привеждането в ред на всекидневната, когато на входната врата се позвъни.
Отидох да отворя с мисълта, че Карлоти се връща да ми зададе още въпроси. Издърпах резето и отворих. Отвън стоеше Джак Максуел.
— Здравей — поздрави той. — Чух, че си бил обран.
— Да. Влизай.
Погледна с нездраво любопитство разбитата брава и ме последва във всекидневната.
— Големи ли са загубите?
— Липсват най-обикновени неща. Аз съм застрахован… така че не ме е грижа. — Отидох до шкафчето за спиртни напитки. — Искаш ли да пийнеш?
— Няма да възразя срещу едно бренди. — Отпусна се в един стол. — Доволен ли беше старият от начина, по който отразих случилото се с Хелън?
— Изглежда. Срещна ли сериозни трудности?
— Неколцина от момчетата започнаха да ми задават хитри въпроси, но аз им казах по-добре да се обърнат към Чалмърс. А те ми отговориха, че предпочитат да целунат болен от едра шарка. Нашият, изглежда, е сред най-обичаните хора в света. — Пое брендито, което му подадох. — Той замина ли или още е тук?
— Замина със самолета в три и четирийсет от Неапол. — Направих си хайбол6. — Спри за малко с тези въпроси. Искам да хапна. Не съм слагал залък от обяд.