— Трябва да знаеш, че благоволението ни към теб е голямо. Ти изпълни с чест поставената ти от фараон Тамоз задача. Обучението, което осигури на принц Нефер Мемнон е несравнимо. — Таита остана изненадан от това топло посрещане, но се постара да не го покаже. — Сега, след като принцът стана фараон Сети, нуждата му от твоята напътстваща ръка става още по-голяма.
— Дано живее вечно! — отзова се Таита и събранието повтори думите му.
— Дано живее вечно!
Благородният Наджа направи знак с ръка.
— Седни тук, в сянката на трона ми. Даже и аз ще имам нужда от твоя опит и мъдрост, когато решавам фараонските дела.
— Царският регент ми оказва по-голяма чест, отколкото заслужавам. — Таита погледна ласкаво Благородния Наджа. Благоразумието изисква никога да не разкриваш истинските си чувства пред лицето на врага. Таита седна на показаното му място, но се отказа от копринена възглавница, като предпочете да се отпусне направо върху килима. Седна с изправен гръб и високи рамене.
Регентът продължи работата си. Деляха имуществото на Крат. Понеже бе обявен за предател, всичките му притежания преминаваха към короната.
— От предателя Крат — чете папируса Наджа, — във владение на Храма на Хапи и жреците на мистериите преминават всички земи и постройки по източния бряг на реката, от Дендера до Абнуб.
Таита слуша и вълна от мъка по най-стария му приятел го залива, но върху лицето му не трепва нито едно мускулче. По време на дългия път от пустинята Хилто му разказа, как загина Крат и добави:
— Никой, даже добрите и благородните, не смеят да отворят уста пред регента на Египет. Менсет, старейшината на съвета, е мъртъв. Умря в съня си, но според някои, не е тръгнал на това най-дълго пътешествие без известна помощ отвън. Синка е мъртъв, екзекутиран за държавна измяна, макар да не му бе останал ум даже и на престарялата си жена да измени. Имуществото му бе конфискувано от регентството. Още петдесетина отидоха да правят компания на стария Крат. А в съвета останаха само хора на Наджа.
Крат беше последната връзка на Таита със златните дни, когато Тан, Лострис и той бяха млади. Таита го обичаше.
— От предателя Крат — продължи да чете Благородният Наджа, — в ръцете на регента на Египет — цялото зърно, записано в житниците на името на Крат.
Това прави петдесет шлепа, пресметна Таита. Крат беше ловък зърнен спекулант. Благородният Наджа си бе определил щедро възнаграждение за усилията по това убийство.
— Тези запаси да бъдат употребени за общо благо. — Експроприацията получи прилична форма, но Таита си зададе безмълвно въпроса, кой ще определи що е общо благо?
Жреци и писари бързо отразяваха върху глинени плочки резултатите от подялбата. Тези плочки се съхраняват в храма. Докато слушаше, Таита държеше заключени дълбоко в душата си, както мъката, така и гнева си.
— Сега ще преминем към друг важен въпрос — обяви Благородният Наджа, след като приключи с обезнаследяването на кратовото потомство и личното си обогатяване. — Трябва да обсъдим положението и благосъстоянието на младите принцеси Хесерет и Мерикара. Въпросът бе обсъден задълбочено в държавния съвет. Всички се съгласиха, че за собственото им добро ще трябва да взема и двете за съпруги. Като мои жени, и принцеса Хесерет, и принцеса Мерикара, ще бъдат под моята най-пълна закрила. Богиня Изис е покровителка и на двете. Наредих на нейните жрици да се допитат до авгурите12 и те потвърдиха, че двете сватби са й угодни. Ето защо, церемониите ще се състоят в храма на Изис в Луксор, в първото пълнолуние след погребението на фараон Тамоз и коронацията на сина му принц Нефер Сети.
Таита не помръдна, но около него се надигна тиха глъч. Политическите последици от току-що обявената двойна сватба бяха колосални. За всички присъстващи беше ясно, че тя цели вкарването на Наджа в царското семейство и включването му в наследствения ред.
Таита усети ледени тръпки по гърба, сякаш смъртната присъда на Фараон Нефер Сети бе произнесена високо от върха на Бялата кула, в центъра на Тива. До изтичането на седемдесет дневния срок за балсамирането на покойния фараон Тамоз оставаха само дванадесет дни. Веднага след погребването му в гробницата, разположена в Долината на царете, на западния бряг на Нил, щеше да се проведе коронацията на наследника, както и двойната сватба.
И тогава кобрата ще нападне още един път. Таита беше напълно сигурен в това. Общо раздвижване го извади от дълбокия размисъл, в който потъна, осъзнал опасностите, които се събираха над главата на принца. Таита не бе чул последните думи на регента, с които той закри заседанието и се оттегли през един отвор зад трона. Надигна се заедно с останалите, за да напусне шатрата.