Наджа се изправи.
— Ще поговорим по тези сложни въпроси някой друг път. — В жълтите му очи светеха победоносни пламъчета. — А сега искам да те попитам нещо. По такъв начин ще можеш да оправдаеш високото ми мнение за теб. Благодарността ми няма да знае граници.
Извърта се като змиорка, помисли си Таита, а едно време го смятах за празноглав солдафон. Успял е да скрие същността си от всички ни. На глас Таита каза:
— Ако е по силите ми, няма да откажа нищо на царския регент.
— Ти си адепт на мистериите на Амон Ра — заяви Наджа с тон, който не търпи възражение.
Таита прозря за пореден път глъбините на регентските амбиции. Не му стигат двойна корона и вечен живот! Иска и да вижда в бъдещето. Таита беше смаян, но кимна скромно и каза:
— Благородни Наджа, изучавал съм мистериите цял живот и сигурно съм понаучил нещичко.
— През целия твой много дълъг живот — каза натъртено Наджа. — Научил си, значи, твърде много.
Таита склони глава и остана мълчалив. И защо съм си въобразявал, че ще иска да ме убие? Напротив, ще ме пази като зеницата на окото си, защото смята, че държа в ръцете си, ни повече, ни по-малко, самия ключ към собственото му безсмъртие.
— Таита, любимец на царе и богове, искам да използваш мистериите на Амон Ра в моя полза.
— Господарю мой, никога не съм го правил за човек, който не е фараон или царица, или пък не е определен от съдбата да седне един ден на египетския трон.
— Може би точно такъв човек ти отправя тази молба — отвърна многозначително регентът.
Великият Хор ми го поднася на тепсийка. Падна ми в ръчичките, помисли Таита и отговори:
— Прекланям се пред желанията на фараонския регент.
— Ще го направиш ли още днес? Нямам търпение да науча волята на боговете. — Красивите черти на регента се оживиха от нетърпение и страстно желание.
— Никой смъртен не бива да подхожда лековато към мистериите — възпротиви се Таита. — Много е опасно не само за мен, но и за оня, който ми е възложил тази задача. Пътешествието в бъдещето трябва да се подготви добре.
— Колко време е нужно? — Наджа беше видимо разочарован.
Таита обхвана чело в израз на дълбок размисъл. Нека подуши малко стръвта, рече си той. Тогава ще налапа въдицата с още по-голяма охота.
— В първия ден от празненствата на Бика от Апис13.
13
Когато на другата сутрин фараон Сети напусна голямата шатра, от малкия прашен и вонящ нехранимайко, който влезе в нея предишния ден, не бе останал и помен.
С царствен гняв, който слиса членовете на свитата му, той отхвърли опитите да се обръсне главата му. Тъмните му кичури бяха мити и разресвани, докато заискриха в ранната утринна светлина с кафеникав блясък. Върху тях положиха ауреуса — златна диадема, символизираща хищната богиня Некбет и Наджа, кобрата. Образите им бяха вплетени над челото с очи от червено и синьо стъкло. На брадата носеше изкуствена брада, символизираща властта на самодържец. Гримът му бе положен много майсторски, за да подчертае природната му красота, така че тълпата пред шатрата ахна от възторг и благоговение, преди да падне на колене, за да изрази преклонението си пред новия фараон. На пръстите имаше маникюр от ковано злато, а на нозете — златни сандали. На гърдите носеше една от най-големите ценности на египетското царско съкровище: изработен от скъпоценни камъни медальон, изобразяващ бога — сокол Хор. Движеше се с неочаквана за възрастта му величествена походка, притиснал жезъл и скиптър до сърцето си. Гледаше тържествено право напред, докато улови с крайчеца на окото си застаналия в първата редица на тълпата Таита. Хвърли му страдалчески поглед и направи палава гримаса на примирение.
Обгърнат от облак парфюмени пари, Благородният Наджа пристъпя на крачка отзад, потънал във великолепието на скъпоценни камъни и изпълнен с чувство за власт. На хълбока му виси синята сабя, а над десния лакът е прикрепен държавният ястребов печат.
След него вървят принцесите, накичени със златните пера на богинята Изис, със златни пръстени по пръстите на ръцете и краката. Вече не са сковани в огромните твърди поли от предния ден. От шията до петите ги обгръщат дълги роби, направени от толкова тънка материя, че слънцето прозира през тях, както през утринна речна мъгла. Краката на Мерикара са тънки, а гърдите й като на момче. Тялото на Хесерет е изваяно в прелъстителни извивки, зърната на гърдите стърчат като розови пъпки през прозирния плат на роклята, а в основата на корема, между бедрата, личи тъмния триъгълник на нейната женственост.