Фараонът се качи в парадната каляска и зае място върху извисения трон. Благородният Наджа застана прав от дясната му страна, а сестрите седнаха в краката му.
Цели тълпи жреци от всичките петдесет храма на Тива се строиха от двете страни на пътя и задрънкаха лири14, заудряха барабани, разтръскаха систруми15, надуха рогове, запяха и заскандираха молитви към боговете.
После стражниците на Асмор заеха местата си в кортежа, а зад тях се наредиха бойните колесници на Хилто, лъснати до блясък и цели окичени с вимпели и цветя. Тимарили бяха конете, докато косъмът им лъсне като скъпоценен метал, а в гривите им вплетоха разноцветни панделки. Воловете, впрегнати в царската каляска, бяха до един чисто бели, а масивните им чела — окичени с водни лилии. Широко разперените рога и дори копитата бяха завити в златно фолио.
Водеха ги чисто голи, яки нубийски роби. Всяко косъмче от главите и телата им бе отскубнато, което открояваше ярко огромните им гениталии. Намазани бяха обилно, от глава до пети, с благовонни масла, за да блестят на слънцето, черни като очите на Сет, в контраст с белотата на животните. Подкараха впряговете и воловете заровиха копита в праха. Хиляда фатийски гвардейци потеглиха в строй отзад и разцепиха въздуха с приветствен възглас. Жителите на Тива бяха отворили гостоприемно главната порта и бяха окичили крепостните стени на града. Целия път на влизане в града бе застлан с палмови клонки, сено и цветя.
Стените, кулите и къщите в града бяха изградени от печени на слънце тухли — камъните пазеха за храмове и гробници. В Нилската долина почти нямаше валежи, така че кирпичените постройки не се разваляха. Всички бяха прясно белосани и украсени с флагове на династията Тамоз. Процесията навлезе в града. Тълпите подскачаха, пееха и плачеха от радост, пълнеха тесните улици, а царската каляска напредваше със скоростта на гигантска костенурка. Тя спираше тържествено пред всеки срещнат храм и фараонът слизаше, мълчалив и тържествен, за да принесе жертва на обитаващия го бог.
Когато стигат пристана, вече е късен следобед. Тук чака царската баржа, за да прехвърли височайшата процесия на западния бряг, където се намира палатът на Мемнон. Щом се настаняват на борда, двеста гребци натискат веслата като един. Под ритъма на тъпан, те загребват и изваждат веслата, които блестят, мокри като крила на огромна чапла.
Заобиколени от цяла флотилия галери16, фелуки17 и други неголеми съдове, те прекосяват реката, под лъчите на късното следобедно слънце. Царските задължения за този първи ден не са изчерпани, дори когато стигат противоположния бряг. Друга кола го откарва до погребалния храм, където ще се извърши прощалната церемония за неговия баща, фараон Тамоз.
Изкачват наклонената централна алея на храма по тъмно. От двете страни са разположени огньове, а градските тълпи са пили през целия ден за сметка на хазната. Ревът е оглушителен, фараонът слиза от колесницата, за да тръгне по каменно стълбище между редици гранитни фигури, изобразяващи баща му, както и неговия закрилник бог Хор във всяко от стоте му божествени превъплъщения — Хор като детето Харпократ, с букла и пръст в устата, или на гръдта на Изис, или клекнал в лотосов лист, или с глава на сокол или под формата на крилат слънчев диск. Цар и бог са се превърнали в едно.
Благородният Наджа и жреците въвеждат момчето — фараон през високи двери в Залата на скръбта, свещеното място, където мумията на Тамоз лежи върху балсамьорската маса, направена от черен диорит18. В специална ниша на стената, охранявана от черна статуя на бога на гробниците Анубис, са подредени алабастрови съдове, които съхраняват сърцето, белите дробове и вътрешностите на фараона.
От другата страна на масата, до стената, е положен покрит със злато саркофаг, готов да приеме царското тяло. Върху капака е отлят от злато образът на фараона, така жив и реалистичен, че сърцето на Нефер се свива от болка, а очите му се наливат със сълзи. Той мига често-често, за да ги прогони и следва жреците към средата на помещението, където лежи тялото на баща му.
Благородният Наджа застава срещу момчето, от другата страна на диоритовата плоча, а главният жрец заема място при главата на покойния цар. Когато всичко за церемонията по Отваряне Устата на мъртвия владетел е готово, двама жреци свалят платното, което покрива тялото му и Нефер се дръпва инстинктивно назад, щом го вижда.
15
систрум — метално кречетало, използвано от древноегипетските жреци на богинята Изис, по време на посветените й тържества. Представлява тънка метална рамка, огъната във форма на обърната надолу круша, през която са прокарани хлабаво метални пръчици.