Пернел и Никола претичаха покрай Аквариума. Можеха да чуят плискането на водата в дървените подпори отляво. И двамата знаеха, че към пристана са привързани десетки лодки и корабчета, които не се виждат заради мъглата. Чуваха как корпусите им бумтят и стържат по дървото, а щаговете24 звънтят по метала. Една мачта изникна право пред тях и те изведнъж откриха, че са на края на кея. Мъгла се издигаше от водата като пара.
— Помниш ли как се прави? — попита Никола с предпазлива усмивка.
— Разбира се. — Пернел се усмихна. — Това е проста преобразуваща магия. Правехме я за… — Думите заглъхнаха на устните й и усмивката й помръкна.
— Правехме я, за да забавляваме децата — довърши Никола. Прегърна жена си и я притисна към себе си. Мократа й коса докосваше лицето му. — Постъпихме както смятахме за правилно — каза той бързо — и никога няма да се съглася, че стореното от нас е било грешно.
— Ние пазехме Книгата — промълви тя.
От векове Никола и Пернел Фламел бяха търсили легендарните близнаци. Когато откриеха двойка Злато и Сребро, се опитваха да ги Пробудят, но никой от оцелелите не бе съвсем с всичкия си след това. Докато не попаднаха на Софи и Джош.
— Толкова много загубени животи — прошепна тя.
— Толкова много спасени животи — поправи я той бързо. — Ние пазехме Книгата от Дий. Можеш ли да си представиш какво щеше да направи той, ако я бе открил? А и в края на краищата намерихме легендарните близнаци и успешно ги Пробудихме. Действахме правилно, убеден съм в това.
— Мисля, че доктор Дий вероятно казва същото, за да оправдае действията си — рече горчиво Пернел.
— Пернел. — Никола Фламел се взря дълбоко в зелените очи на жена си. — Нашето пътуване ни доведе тук, на това място, в този момент, когато можем да променим нещата. Двамата заедно можем да спасим града и да попречим на Тъмните древни да унищожат това Сенкоцарство.
Вълшебницата кимна и се отдръпна от съпруга си. Застана на самия край на кея и протегна напред лявата си ръка с обърната нагоре длан и със свити пръсти. Леденобялата й аура образува локвичка течност в шепата й. В нея бавно се издигаха и пукаха мехурчета, а после течността преля и закапа на дълги, лепкави масури в морето. Никола посегна и миг преди да хване ръката на жена си, собствената му аура потече, образувайки зелена ръкавица върху пръстите му, и въздухът се изпълни със силния аромат на мента. Аурите се смесиха — бяла и зелена, — за да образуват лепкаво изумрудено вещество, което капеше от ръцете им, втвърдявайки влажната мъгла в късчета зелен лед, където я докосне, преди да падне във вълните долу.
— Преобразяване — рече Никола. — Един от най-простите алхимични принципи.
— За теб може и да е прост. — Пернел се усмихна.
— Това е моята специалност — съгласи се той. — Достатъчно е само да променим агрегатното състояние на водата от течно в твърдо.
Там, където аурите на двамата докосваха водата, се образува неравен кръг от лед. Пукайки и пращейки, вълните се втвърдиха, уловени, докато се надигат и разбиват в кея, и създадоха леден слой.
Никола помогна на Пернел да слезе до замръзналия кръг в морето. Тя тропна с крак. Ледът изпука, но устоя. Тогава тя заподскача върху него.
— Моля те, не го прави — прошепна Никола.
— Идвай — извика тя нагоре, — водата е замръзнала.
— Да. И трябва да побързаме — каза Алхимика, прехвърляйки се през ръба на кея. — Защото няма да остане така задълго. Морската сол ще го разяде. — Когато скочи върху ледения кръг, той се разлюля и наклони. Пернел моментално пристъпи в другия му край, за да го уравновеси.
Двамата стояха един до друг върху замръзналото късче море. Навсякъде около тях водата бе още течна. Алхимика потри ръце, сякаш правеше топче. Ароматът на мента бе почти непоносимо силен. Той замахна, хвърляйки зелената си аура в ивица, която стигна на малко повече от метър пред тях. Падна във водата и моментално се втвърди в тесен леден мост върху морската повърхност. Ръка за ръка, Алхимика и Вълшебницата стъпиха на пукащия мост.
Когато стигнаха до края му, Пернел замахна и върху водата се образува блестяща ивица бял дим, дълга метър и половина.
Двамата продължиха мълчаливо, създавайки нови и нови отрязъци леден мост пред себе си. Зад тях солената морска вода бързо разтваряше замръзналата пътека. Толкова близо до водата и обгърнати от все по-сгъстяващата се мъгла, те не виждаха нищо и нямаха представа колко близо до брега бяха. Знаеха, че са навлезли в залива, защото вълните бяха по-високи и се втвърдяваха в красиви образни шарки. Но морето около тях бе по-бурно и ледената пътека издържаше само секунди, колкото да успеят да притичат до следващия участък.