Софи се засмя.
— Тя щеше да си ги купи от бутик в Гринуич Вилидж.
— И да ти прати дълъг имейл…
— Със снимки…
— Със снимки на обувките, на бутика и на кафето с поничка, което е изпила после.
Въздухът затрепери, една вимана прелетя ниско над къщата и се скри от поглед. И двамата зърнаха Озирис на пилотското място и смехът им заглъхна.
— Те са ни подготвяли — каза Софи. — Обучавали. Така че какво ще правим?
— Каквото чувстваме, че е правилно — отвърна той.
— Правилно за кого? За нас, за тях?
— Когато се съмняваме, ще следваме сърцата си. Думите могат да бъдат фалшиви, образите и звуците могат да се манипулират. Но това… — Той се потупа по гърдите, над сърцето. — Това винаги е истинско.
Софи го погледна, а очите й бяха ококорени от изненада и възхищение.
— Някой ми го каза — добави той бързо и по бузите му изби руменина.
— Фламел? — предположи тя.
— Дий.
Плъзгащите се стъклени врати се отвориха и се появиха Изида и Озирис. Бяха облечени в прости бели керамични брони и всеки от тях носеше два меча, по един във всяка ръка.
— Изглеждат като излезли от „Междузвездни войни“ — промърмори Джош. Затананика си тихичко „Имперския марш“.
Сестра му прехапа устни и го побутна със заострения си ботуш, за да го накара да млъкне. Нещо й подсказваше, че смехът няма да бъде приет добре.
Изида и Озирис спряха пред децата — Изида пред Джош, а Озирис пред Софи.
— Изглеждате великолепно — рече Изида. — Ще направите отлично впечатление.
— Изглеждате като владетели — съгласи се Озирис. — А всеки владетел има нужда от меч, символ на властта и могъществото. И е съвсем справедливо легендарните близнаци да имат по два меча-близнаци.
Изида вдигна двата меча, които държеше. Те бяха почти еднакви; имаше само дребни разлики в детайлите по кожените им дръжки. Всеки от тях бе дълъг около петдесет сантиметра и бе изработен от едно–единствено парче блещукащ сив камък.
— Тези мечове са стари, по-стари от Древните, от Архонтите и дори от Предтечите. Говори се, че били направени от Земните господари, но се съмнявам: те са използвали различни материали. През хилядолетията тези мечове са имали множество имена и са били носени от императори и крале, от рицари и прости воини. Но винаги са били твои, Джош. — Тя вдигна високо двата каменни меча и слънцето заблестя по остриетата им. — Това е Кларент, Огнения меч, а това е неговият близнак Ескалибур, Ледения меч. — Докато говореше, Изида мина зад Джош и пъхна двата меча в празните ножници на гърба му: Кларент отляво, Ескалибур отдясно.
— А ти, Софи, ще носиш Дюрандал, Въздушния меч, и Жуайоз, Земния меч — каза Озирис, пъхвайки мечовете в празните сребърни ножници на гърба на момичето. — Това са оръжията, носени от владетелите на Дану Талис от поколения насам. Сега са ваши.
Изида и Озирис отстъпиха назад.
— От хилядолетия мечтая за този миг — прошепна Изида. — Мига, в който легендарните близнаци ще застанат пред нас в броните на господари на Дану Талис.
— Хайде — каза Озирис — да вървим да предявим рожденото ви право.
Глава 37
Той беше Атон, господар на Дану Талис.
Вчера бе властвал над най-великата империя, простирала се някога по земята.
Вчера милиони го бяха боготворили, почитали и уважавали: Велики древни, Древни, човеци и всички останали, дори животните и хибридите му бяха отдавали почит. През дългия си живот беше постигнал толкова много, но най-голямата му гордост бе, че бе обединил населенията на островната империя и на света отвъд.
Вчера бе срещнал Смъртта.
И в този миг всичко се бе променило.
Беше предаден от майка си и брат си, обвинен в измяна, пленен и хвърлен в една килия дълбоко под Тартар27, крепостта затвор. На това ниво имаше една–единствена килия: кръгла каменна клетка върху кръгъл остров насред бълбукащо езеро от лава. Единственият път до и от острова беше подвижен каменен мост — бяха нужни трима огромни анпу, за да го вдигнат и да го поставят на мястото му. Въздухът бе нажежен като в пещ и почти не можеше да се диша заради изпълващите го частици горящ камък и песъчинки. Лава се плискаше по брега на острова, обливайки го с дълги струи разтопен камък. Те още не бяха изгорили Атон, но той знаеше, че е само въпрос на време.
При нормални обстоятелства никой затвор не би могъл да го удържи. Той бе неизмеримо могъщ и като господар на Дану Талис беше учил в големите библиотеки по целия свят и в Сенкоцарствата. Притежаваше най-голямата съществуваща колекция от знания на Архонтите и Предтечите и бе извършвал експерименти, които биха предизвикали ужас у неговите поданици и биха уплашили дори най-близките му приятели.