— В размирни времена децата са склонни да вземат страната на родителите си — каза Атон.
— Това ще се промени, ако открият, че Изида и Озирис не са техните родители — рече Маретю.
— На тях им предлагат империя — напомни му Атон. — Това може да изкуши всекиго.
— Но те не са случайни хора. Те са легендарните близнаци.
— Мечовете ще бъдат у момчето — прошепна Атон, — а това е опасно.
— Пирамидата ще притъпи силите им — рече тихо Маретю и почука с куката си по решетките, откъртвайки малко парченце камък.
— А момчето силно ли е? — попита Атон. Един огромен мехур от лава се пукна, правейки за кратко въздуха невъзможен за дишане, и Древният се закашля.
— По-силно е, отколкото си мисли. Освен това ще носи Ескалибур. Двата меча имат склонността да се неутрализират взаимно.
— Какво ще стане сега, Смърт? — попита Атон.
— Управляващият съвет се събира. Всеки Древен, който може да ходи или да пълзи, е тук. Бастет и Анубис чакат, убедени, че Анубис ще бъде признат за твой наследник. А Изида и Озирис пътуват натам с близнаците.
Атон поклати глава.
— Как ми се иска да бъда муха на стената на това събрание.
— Мисля, че желанието ти ще се сбъдне — усмихна се Маретю.
— Първата точка в дневния ред е процесът срещу теб. А изпълнението на екзекуцията ти ще бъде оставено на следващия владетел — Анубис или близнаците.
— Брат ми няма да има проблеми с това. — Той повдигна вежда. — Чудя се как ли ще реагира на появата на близнаците?
— Не много добре, предполагам. А Бастет ще бъде бясна!
Глава 38
Мъглата се завихри и Спартите се струпаха около беззащитния Нитен. Един замахна светкавично към него и ударът улучи мъжа в бедрото. Нитен изпъшка от болка и падна на моста. Лежейки по гръб, погледна нагоре към гущероподобните създания и осъзна, че ще умре. Изпитваше само едно съвсем слабо съжаление: винаги бе искал да умре в любимата си Япония. Бе накарал Ифа да му обещае, че ако загине в някоя чужда страна или Сенкоцарство, ще отнесе тялото му в Рейган-До28 в югозападната част на страната. Но Ифа я нямаше. Той никога нямаше да изпълни обещанието си да я освободи. И никога нямаше да почива на родна земя.
— Ще те убием бавно — каза едно от създанията с момчешкия си глас. Пристъпи към безсмъртния и погледна надолу със зейнали челюсти, а от зъбите му се стичаше зловонна слюнка.
В този момент една тойота приус излетя от мъгливата нощ и се стовари върху две от съществата, размазвайки ги върху моста. Цялата метална структура се разтресе и заехтя като камбана.
Спартът, надвесен над Нитен, се завъртя изненадано. Безсмъртният притисна гръб към моста и ритна нагоре с всички сили. И двата му крака улучиха създанието под брадичката. Крокодилските челюсти се затвориха с трясък и то изпусна тоягата си, съскайки от болка. Нитен улови оръжието, преди да е паднало, и го стовари върху пръстите на краката на Спарта. Онзи запищя като врящ чайник, подскачайки на един крак. Нитен стовари тоягата и върху другия и чу как нещо изхрущя. Създанието се катурна, а писъците му станаха толкова високи, че човешкото ухо вече не можеше да ги чуе.
Втора кола, стар фолксваген бръмбар, заподскача по моста, мятайки искри, и се заби в други двама Спарти.
От нощта изникна Прометей, стиснал с две ръце пред себе си огромен меч. Две от крокодилоподобните създания се втурнаха към него и гигантското острие изсвири във въздуха. Единият Спарт вдигна щита си. Мечът иззвънтя и отскочи от него сред рой от искри, събаряйки създанието на земята. Второто се опита да парира удара с тоягата си. Мечът я изби от ръцете му и тя отлетя през парапета, за да цопне във водата далеч долу. Останали без оръжия, двете създания бързо се оттеглиха в мъглата.
Древният зае позиция над падналия безсмъртен.
— Ранен ли си?
— Дай ми минутка да се изцеря. — Нитен се надигна бавно на крака. Въздухът около него трепкаше в синьо и в мъглата се носеше аромат на зелен чай. Аурата на Нитен се сгъсти около кръста и по средата на гърдите му, покривайки раните. — Сега ми трябват само ден-два в леглото и ще съм добре. — Той вдигна от земята късия си меч.
— Няма шанс за нещо подобно. — Прометей се ухили. — Да се оттегляме назад по моста. Вече подредих всички коли. Не бива да позволяваме на нито един Спарт да се промъкне.
28
Пещера в Япония, където Миямото Мусаши живял през последните години от живота си. — Б.пр.