Богинята-врана я погледна, а после внимателно, почти неуверено, посегна и я стисна.
— Знаеш ли — каза тя, — не мислим, че някога някой човек доброволно ни е подавал ръка.
— Защо? — попита Никола.
— О… — Древната се засмя тихо. — Предполагам, че понякога наистина хапем ръката, която ни храни.
— Е, и какво ще правим сега? — попита Никола. — Ние тримата достатъчно силни ли сме, за да нападнем тварите в едната или другата сграда?
Богинята-врана поклати глава и пернатото й наметало прошумоля, докато се наместваше обратно на мястото си.
— Видяхме какво има вътре. Всеки голям звяр от човешките легенди, всяко чудовище, което можеш да си представиш, и цяла армия от анпу. Командва ги Шолотъл39 — добави тя многозначително.
Никола и Пернел поклатиха глави. Името не им беше познато.
— Братът близнак на Кетцалкоатъл — обясни Богинята-врана. — Злият близнак. — Тя се усмихна. — Някога били еднакви, но Промяната се оказала особено жестока към Шолотъл: по скелета му няма плът — костите му са голи — и сега има глава на куче. При това доста грозно куче. Анпу го почитат като един от тях. Ние сме могъщи, но сме Потомки и не можем да го победим. Само някой невероятно силен Древен би имал шанс срещу него. А ние не знаем къде да намерим такъв.
— Аз обаче знам — каза бързо Пернел. — Ареоп-Енап е тук. Ако успеем да събудим Стария паяк, той ще се бие с нас.
— Само че, докато се занимаваме с това, корабчето ще отплава — възрази Никола.
— Ти си Алхимика — каза Богинята-врана. — Майстор на мистичните изкуства. А ти — кимна тя към Пернел — си вълшебница. Със сигурност бихте могли да направите нещо.
— Вече сме изнемощели… — започна Никола.
Пернел докосна съпруга си по ръката.
— Мисли простичко, Никола. Мисли простичко.
— И бързо — добави Богинята-врана. — Корабчето вече се готви да потегли към брега.
Никола се озърна отчаяно.
— Ако имах повече време, бих могъл да изменя структурата на метала и да го направя водопропусклив или да намагнетизирам корпуса и да притегля всяко парче метал към него.
— Нямаме време за такива сложни неща — каза Пернел.
Богинята-врана уви наметалото около себе си и се обърна да погледне към брега.
— Като последен вариант бихме могли да се спуснем на корабчето и да убием няколко стражи, може би дори капитана или кормчията.
— Няма да имате никакъв шанс — каза Пернел. Въпреки свирепата външност на Богинята-врана, костите й бяха крехки като на птица; едва ли щеше да убие повече от един-двама анпу, преди да я надвият. Вълшебницата погледна към съпруга си. — Не можем ли да се опитаме да замразим пак морето?
— Съмнявам се, че ще ми стигнат силите, пък и сама видя колко бързо се топи ледът.
— Бихме могли да метнем няколко огнени топки на корабчето. Това ще предизвика известен хаос, може би дори паника сред съществата на борда. Ако се разтичат напосоки, могат да преобърнат съда.
— Нека оставим това като последен вариант — каза Никола. После очите му грейнаха и той се усмихна. — Простичко. Права си — понякога простичкото е най-добро. — Алхимика приклекна и загреба шепа камъчета. Започна да ги търка между дланите си, стривайки ги на прах; после поднесе прахта към устата си и го близна лекичко с език.
— Пфу! Това е отвратително — каза Богинята-врана.
— Няма достатъчно цимент — отбеляза той. — Сградите тук са стари — разядени от солта, брулени от времето. — Наведе се да вдигне от земята парче тухла и го задържа върху протегнатата си длан. — Структурата на тухлите вече се разпада. Молекулярните връзки, които ги държат, се разкъсват. Някога, много отдавна, когато двамата с Пернел се нуждаехме от пари, взимахме бучка въглен и я превръщахме в злато.
— Ще превърнеш кораба в злато ли? — попита смаяно Богинята-врана. — Виж, това ще е зрелищно! — Тя се намръщи. — Ще потъне, нали?
Алхимика поклати глава.
— Не, няма да превърна кораба в злато. Съмнявам се, че дори в разцвета на силите си бих могъл да го сторя. Освен това винаги съм предпочитал да работя на дребно…
Думите му заглъхнаха и във въздуха се разнесе аромат на мента. Ръбовете на тухлата в дланта му започнаха да се ронят, разпадайки се на прах.
— Сложи ръка върху дясното ми рамо, Пернел; дай ми малко сила. Ти също, Богиньо-врана — нареди той. — Ела да застанеш зад мен.
— Наистина предпочитам да не докосвам хора… — изсумтя богинята, но направи крачка към него.
39
Ацтекски бог на подземния свят, свързва се също със залеза, мълнията и огъня (понякога се среща в неправилния вариант Ксолотъл). — Б.пр.