— Какво невероятно нахалство! Повярвайте ми, компанията на Джеси ми е много приятна и не намирам за необходимо да ви включвам в темата на разговора.
Болезнено прозрачното й според него удивление го накара да изсумти:
— Не е ли странно тогава, че знаете името ми, че съм самотен баща и какво работя?
Тя рядко се ядосваше. Просто не беше в характера й. Но сега едва се пребори с гнева си.
— Знаете ли, много се съмнявам дали заслужавате някакво обяснение, ала ще ви го дам, само за да ви покажа колко е трудно човек да мисли разумно, когато в главата му е влязла някаква муха. — Обърна се. — Елате с мен.
— Не искам да…
— Казах да дойдете с мен. — Ана излезе от кухнята, сигурна, че Бун ще я последва.
Макар неохотно и с раздразнение, той тръгна след нея. Преминаха през обляна в слънце голяма стая с мебели от ракита, в която имаше гроздове от проблясващи кристали и очарователни статуетки на елфи, магьосници и феи. Оттам влязоха в уютна библиотека с малка камина и още по-мистични статуетки.
Тук имаше диван с големи възглавници, на който човек би могъл да подремне следобед, женствено-изящни дантелени пердета, които танцуваха на бриза през сводестия прозорец, и приятна миризма на книги, смесена с неуловимия аромат на цветя.
Ана се запъти направо към една лавица и се повдигна на пръсти, за да стигне до търсените книги.
— „Пожеланието на млекарката“ — издекламира тя, докато сваляше книга след книга от лавицата. — „Жабата, бухалът и лисицата. Третото пожелание за Миранда“. — Метна му през рамо един поглед, макар че много повече щеше да я удовлетвори да метне по него книга. — Съжалявам, че трябва да ви кажа какво удоволствие ми доставя вашето творчество.
От притеснение Бун пъхна ръце в джобовете си. Вече бе сигурен, че бе тръгнал в погрешна посока и се чудеше как да даде заден ход.
— Рядко се случва голяма жена да чете приказки за удоволствие.
— Колко жалко. Въпреки че едва ли заслужавате тази чест, ще ви кажа, че вашето творчество е лирично и стойностно, и за деца, и за възрастни. — Ана пъхна две от книгите обратно на местата им. Гневът й далеч не се бе уталожил. — Но пък може би тези неща са в кръвта ми. Много често са ме приспивали с приказките на една от моите лели, Брина Донован. — С удоволствие видя как очите му се разшириха. — Предполагам, че сте чували за нея.
Напълно сразен, той въздъхна дълбоко.
— Вашата леля. — Обходи с поглед лавицата и видя няколко от книгите на Брина за вълшебни и омагьосани страни до своите приказки. — Всъщност, срещали сме се няколко пъти. Години наред съм се възхищавал от нейното творчество.
— Аз също. И когато Джеси спомена, че баща й пише приказки за принцеси, аз реших, че Сойър в съседната къща е Бун Сойър. Нямаше нужда да въртя на шиш едно шестгодишно дете.
— Извинете… — Бун беше много смутен. — Аз имах… Неприятно преживяване малко преди да се премесиш и то ме направи прекалено чувствителен. — Той взе една малка статуетка на магьосница и я завъртя в ръцете си, докато говореше. — Учителката на Джеси в детската градина… Измъкваше всякакви сведения от детето. Което не е особено трудно, защото Джеси не спира да бъбри. — Остави статуетката, още по-смутен, че се чувства длъжен да обясни. — Ала тя използваше чувствата на Джеси, естествената й потребност от майчинска грижа. Демонстрираше всякакво допълнително внимание, свика няколко съвещания, на които да се обсъждат изключителните способности на Джеси, стигна дори дотам да организира едно на четири очи с мен на вечеря, където тя… Достатъчно е да кажа, че се интересуваше повече от един необвързан мъж с дебел портфейл, отколкото от чувствата на дъщеря му. Джеси беше много наскърбена.
Ана потупа с пръст по ръба на една от книгите му, преди да я остави.
— Представям си, че и на двамата ви е било трудно. Но искам да ви уверя, че аз не съм тръгнала да си търся съпруг. А и да бях тръгнала, нямаше да прибягна до манипулации и маневри.
— Извинете… Когато тези мухи излетят от главата ми, ще се опитам да измисля по-добро извинение.
Начинът, по който тя повдигна вежди, му показа, че бурята още не бе отминала.
— Мисля, че е достатъчен фактът, че се разбрахме. А сега, сигурна съм, искате да се заемете отново с работата си. Аз също. — Ана мина покрай него, излезе в покритото с плочки фоайе и отвори входната врата. — Кажете на Джеси да мине да ми разкаже как й е харесало в училище.
— Непременно! — Ето че ме изгониха, помисли Бун и излезе. — Погрижете се за онези драскотини — добави той, ала Ана вече затваряше вратата пред носа му.
ТРЕТА ГЛАВА
Браво, Сойър! Бун поклати глава и седна пред компютъра си. Първо неговото куче я събаря в собствения й двор. После нашият герой нахълтва неканен в къщата й, за да си поиграе с краката й. Като капак на всичко обижда нейната почтеност и я обвинява, че използва дъщеря му, за да го хване в капана си.