— И че това си е техният ангел, все за тях си завинаги — продължи тя и опря буза в корема на Моргана с надеждата да чуе нещо отвътре. — Ако се обърнеш много бързо, може и да го зърнеш. Аз понякога се опитвам, но не съм достатъчно бърза. — Вдигна очи към Моргана. — Ангелите са срамежливи, знаеш ли?
— Така съм чувала.
— Аз не съм срамежлива. — Момиченцето целуна корема на Моргана и бързо се отдръпна. — Нямам нито едно срамежливо кокалче. Баба Сойър винаги казва така.
— Баба Сойър явно е много наблюдателна жена — забеляза Ана и вдигна Дейзи на ръце, за да не я остави да смути следобедния сън на Куигли.
Тръгнаха между цветята — или, по-точно, двете жени вървяха, а Джеси скачаше, тичаше и се премяташе край тях. После хвана Ана за ръка и се отправиха към колата на Моргана.
— Аз нямам никакви братовчеди. Хубаво ли е да имаш?
— Да, много е хубаво. Ние с Моргана и Себастиан сме израснали заедно, като братя и сестри.
— Аз знам откъде се взимат братята и сестрите. А откъде се взимат братовчедите?
— Ами ако майка ти или баща ти имат брат или сестра, техните деца ще са твои братовчеди.
Джеси се намръщи и съсредоточено обмисли информацията.
— А вие какви братовчеди сте?
— Много е сложно — засмя се Моргана и се облегна за миг на колата, преди да влезе. — Бащите на Ана и Себастиан и моят баща са братя. А пък майките ни са сестри. Значи сме нещо като двойни братовчеди.
— Страхотно! Ако не мога да имам братовчеди, може би мога да си имам брат или сестра. Ала татко казва, че и аз стигам.
— Сигурна съм, че е прав — съгласи се Моргана, а Ана прихна. Моргана отметна косата си и погледна нагоре. Там, в рамката на един от широките прозорци на втория етаж на съседната къща стоеше мъж, без съмнение бащата на Джеси.
Ана го бе описала добре. Само дето бе по-хубав и определено по-сексапилен, помисли Моргана и се усмихна. Вдигна ръка и помаха приятелски. След моментно колебание Бун отвърна на поздрава.
— Това е татко — оповести Джеси и размаха ръце. — Той работи там горе, но още не сме разопаковали всички кашони.
— Какво работи? — попита Моргана, защото разбра, че Ана няма да се обади.
— О, разказва приказки. Наистина хубави приказки, за вещици и феи, и за дракони, и за вълшебни фонтани. Понякога трябва да му помагам. Сега трябва да си вървя, защото утре е първият ми ден на училище и татко поръча да не се бавя. Нали не се забавих?
— Не. — Ана се наведе да я целуне по бузата. — Можеш да дойдеш винаги когато поискаш.
— Довиждане! — Джеси се понесе по ливадата. Кученцето се втурна след нея.
— Никога не съм била по-очарована, нито по-изтощена — реши Моргана и се настани в колата. — Това детенце е истинска виелица. — Тя се усмихна на Ана и разклати ключовете си. — А бащата си го бива.
— Сигурно е трудно за един мъж сам да отглежда дъщеря си.
— Само го мярнах, но ми се стори, че се справя. — Тя запали мотора. — Интересно, че пише приказки. За вещици и дракони и така нататък. Сойър, така ли каза?
— Да. — Ана издуха косата от очите си. — Предполагам, че това трябва да е Бун Сойър.
— Сигурно би му станало интересно, ако му кажеш, че си племенница на Брина Донован. Нали са колеги. Е, ако искаш да го заинтригуваш.
— Не искам — отсече Ана твърдо.
— Е, може и вече да си го заинтригувала — предположи Моргана и включи на скорост. — Хайде, довиждане, братовчедке.
Ана едва се сдържа да не се намръщи, докато колата се отдалечи по пътя.
След като отиде до къщата на Себастиан да нахрани и почисти конете, Ана почти цялата сутрин разнася своите изсушени цветове, ароматизирани масла, билки и отвари. Други опакова и приготви за изпращане. Въпреки че имаше няколко купувача наблизо, включително магазина на Моргана, повечето от клиентелата й бе извън района.
Бизнесът, който бе започнала преди шест години, удовлетворяваше нейните потребности и амбиции и й позволяваше лукса да работи у дома си. Не заради пари. Със състоянието и наследството на семейство Донован всички те живееха доста охолно. Ала, както Моргана с нейния магазин и Себастиан с многото си фирми, Ана имаше нужда да прави нещо.
Беше лечителка. Но бе невъзможно да излекува всички. Много отдавна бе разбрала, че ще загине, ако се опита да поеме болестите и болките на целия свят. Част от цената на нейната сила бе съзнанието, че има болка, която не може да облекчи. Не съжаляваше за дарбата си. Използваше я както смяташе за най-добре.
Билкарството винаги я бе привличало, и тя приемаше факта, че има усет за него. Преди векове би била знахарката на селото и това не преставаше да я развеселява. В днешния свят бе делова жена, която с еднакво умение можеше да забърка масло за баня или еликсир.