— Да, да — шепнеше той, когато се срещнехме в някой ъгъл на замъка. — Смъртта на дьо Витри е в сърцето на цялата тази мистерия. Случилото се през онзи ден може да се окаже ключът. Да видим — добави той, — какво щях да направя, ако аз бях убиецът? — той присви очи. — Щях да заключа онази врата зад себе си. Да, Матилда, точно това щях да направя. Защо той не го е направил?
Така или иначе, не можех да се срещам често с Дьо Монтегю. Крепостта Тауър беше място, където се допускаха малцина, и не знаех на кого мога да се доверя. Въпреки това, бях доволна, че той бе вече пълноправен служител в домакинството на Изабела, щеше да получава облекло и заплащане на всеки три месеца, считано от следващия Великден. Той беше сключил споразумение с един закръглен висш чиновник от Кралския съд, Уилям дьо Будон, човек, по-късно изиграл важна роля в делата на Изабела — но за това по-късно.
Дьо Будон харесваше Дьо Монтегю и често го използваше, така че в Тауър се опитвах да се държа на разстояние. По един въпрос и двете с Изабела бяхме категорични. Дьо Монтегю не биваше да нанася удар срещу Марини или когото и да било от френските пратеници — това щеше само да изложи на опасност нея и мен. С ръка върху Евангелията, той се закле да се подчини. Марини щеше да бъде оставен невредим, макар че Дьо Монтегю добави зловещата фраза „докато е в Англия“.
Около третата седмица на февруари Тауър се беше превърнал в средоточие на английския кралски двор и денем, и нощем, в празник и делник, защото всички дни бяха запълнени с приготовленията за коронацията. Бакел сновеше забързано напред-назад, изпълнен със съзнанието за собствената си важност, възхитен, че кралят бе решил той и Казалес да бъдат Рицари на Светилището за коронацията. И двамата, облечени в пълни доспехи от метални плочки, върху които носеха одеждите на кралския дом, щяха да стоят в специално издигнати шатри отстрани до стъпалата към Светая светих по време на церемонията. Бакел възбудено ни увери, че дърводелците вече изграждат павилионите от тежки греди в трансептите на абатството — последните щяха по-късно да бъдат пренесени и украсени със зеленина и зимни рози. Бакел и Казалес изпълняваха също и ролята на военен ескорт на Изабела, когато Марини и неговите приближени посетиха Тауър, за да бъдат официално представени на принцесата. В такива случаи, по заповед на Изабела, аз, подобно на Дьо Монтегю, се оттеглях; макар че една сутрин, докато стоеше заедно с мен при крепостната стена, той посочи един чернокос рицар с остри черти от свитата на Марини.
— Александър от Лисабон — промърмори той и се обърна с гръб, за да се загледа над назъбените стени, а аз сведох поглед към португалския рицар, който се беше превърнал в проклятието на живота на моя любим — и такъв щеше да си остане — дори тогава, дори само начинът, по който вървеше, ми напомняше за някой от гарваните в Тауър, заради неговата клатушкаща се, зловеща походка, с леко наведена глава, сякаш търсеше нещо по земята.