При централния олтар кралят и кралицата поднесоха скъп дар — златна статуя на Едуард Изповедника. На издигнатото място за хористите и в олтара блестеше ярката светлина на хиляди факли и свещи, които сияеха ослепително в пищния блясък на гоблените, покриващи стените, колоните, амвоните, столовете и масите. От двете страни на стълбите, водещи нагоре към мястото за хора и Светая светих, се издигаха големите дъбови павилиони, украсени с бродирани платове, зимни рози и зеленина. Казалес, сложил шлема в краката си, стоеше в павилиона отляво, а Бакел — в десния. От павилионите се разкриваше изглед към един от нефовете на абатството, претъпкан с гостуващи важни сановници: най-главните се бяха скупчили на стълбите да гледат коронацията, която се провеждаше под звуците на тръби, опияняващи облаци тамян и гръмките овации: „Fiat, Fiat, Vivat Rex“, последвани от песнопението „Unxerunt Salamonem“ — „И помазаха Соломон“. Епископът Удлок от Устър извърши светото миропомазване. Сам кралят положи короните, първо на своята глава, после върху главата на Изабела. Тя се държа спокойно по време на цялата церемония. Слаба усмивка разведряваше лицето й — бегло радостно видение сред мрачния шепот, с който бе изпълнен денят на коронацията. Сред херцозите се надигна силен гняв срещу почестите и привилегиите, предоставени на Гейвстън, който не само държеше короната, но и му бе предоставена специалната привилегия да прикрепи една от кралските шпори към обутия в нисък ботуш крак на краля. Сред напевите на хора и овациите се надигна нисък ропот от множество благородници с гневни погледи, чиито пръсти непрекъснато посягаха към празните ножници: при други обстоятелства щяха да бъдат извадени кинжали и мечове. Кой казва, че бъдещето не може да се предрича чрез знаци и поличби? Коронацията на Едуард II беше предвестник на бедите, които щяха да последват: беше ден на гняв, омраза, ревност, надменност и накрая, убийство.
Коронацията приключи. Хората от кралското семейство и свитата вървяха надолу по нефа, когато овациите и песнопенията бяха удавени от оглушителен трясък зад нас, последван от пронизителни писъци и викове. Церемониалмайсторът ни направи знак да продължим, но Изабела улови погледа ми и ми даде да разбера, че трябва да се върна да открия каква е причината за усилващата се врява. Вдясно от стъпалата към Светая светих се събираше голяма тълпа. Сега облаци прах се смесиха с носещите се тънички струйки дим от свещите и тамяна. Над тълпите зърнах бъркотия от преплетени дървени греди, венци от зеленина и парчета плат. Хората напираха да влязат. Една жена — съпругата на Бакел — пищеше истерично. Розалети повика тежковъоръжени войници да разчистят със сила път през сановниците, монасите в черни раса и войниците. Казалес и Сандуик вече дърпаха тежките дървени греди, но не можеше да се направи нищо. Целият дървен павилион, в който се намираше Бакел, се беше разпаднал на трески и бе рухнал. Страничните му стени бяха поддали и бяха паднали, а тежките дъбови греди напряко на покрива, на около два ярда над главата на Бакел, бяха рухнали, смазвайки злочестия рицар в бронята му, затрупвайки го под общата си тежест. Само една ръка стърчеше окаяно навън.
Казалес, свалил по-голямата част от празничните си доспехи, въдвори ред, като заповяда на войниците да разпъдят тълпите. Набързо събра група работници, които отместиха тежките греди. Отдолу лежеше проснат Бакел: черепът му беше смазан, части от доспехите му се бяха врязали дълбоко в плътта. Главата и лицето на мъртвия рицар бяха просмукани с кръв, скъпите му дрехи — изпокъсани и покрити с петна. Свалиха доспехите му и го положиха върху сламеник, донесен от лечебницата на абатството — обезобразена, натъртена и окървавена купчина плът. Един монах се наведе над трупа и бързо го помаза с миро, шепнейки в ухото на мъртвеца словата на опрощението. Други монаси се опитваха да утешат семейството на Бакел. Трупът беше изнесен набързо, а абатството — опразнено. Дърводелците и строителите, нервни и разтревожени, се скупчиха да обсъдят случилото се. Зърнах Дьо Монтегю, застанал до един стълб, почти скрит в полумрака. Той вдигна ръка и се отдалечи. Розалети разпитваше Казалес какво се е случило, но рицарят само поклати глава.