— За какво ми е да го убивам, ако е бил мой съучастник?
— Защото вие сте платен убиец. Бог знае, че може би душата на Розалети не е била изпълнена със злоба и коварство като вашата. Навярно е съжалявал за онова, което е сторил. Може би мъртвите са се върнали да го преследват. Розалети сякаш ме харесваше. Долових тъга в погледа му. Може би е започнал да изпитва угризения. Във вашите очи обаче той е бил слаб и не е можело да му се има доверие. Бил е единственият човек в английския двор, който е знаел цялата истина. Вие сте го съдили и сте издали присъда. Вашите зловещи господари в Париж приемали това. Било недопустимо някакви дребни угризения да изложат на опасност вас или, което е по-важно, тяхното начинание.
Казалес се изправи, протегна се и плъзна поглед надолу по нефа. Дьо Монтегю се изправи, опънал тетивата на арбалета. Отвън се чу дрънчене на оръжия и приглушеното мърморене на стрелците, които Ап Ител разполагаше по местата им.
— За какво ми е било да убивам дьо Витри?
— О, той е знаел твърде много за всичко и Филип е имал сериозни основания да не му се доверява. Дьо Витри е бил добър човек и верен поданик, свикнал с кралските интриги, но неспособен да преглътне коварството на Филип срещу тамплиерите. Подозирам, че не е успял да прикрие това и следователно е заплатил цената.
— А ти приписваш на мен вината за смъртта на останалите.
Казалес не показа нито разкаяние, нито съжаление. Нищо в него не показваше нервност, освен бързо стрелкащите се очи и това, че от време на време навлажняваше устните си. Той беше истински войник, хладнокръвно преценяващ врага и онова, което можеше да се случи.
— Разбира се, че обвинявам вас. С Бакел е било лесно. Покривите на онези павилиони бяха уязвими, особено поради това, че са били прибрани в затъмнен трансепт. Вие, сър Джон, загърнат в наметало и скрил лицето си под качулка, сте можели да се промъкнете в абатството с меч и кинжал. Отсекли сте онези клинове — те са дебели не повече от един инч, нали? Решили сте да поласкаете сър Джон, отреждайки му почетно място вдясно от олтара. Щели сте да се погрижите повреденият павилион да бъде разположен точно там. Ако Бакел оцелеел, можело да има други възможности, макар че коронацията е била изключително благоприятна възможност. Случайната смърт на личния съветник на краля по време на такава церемония! Какви предсказания и поличби можели да прочетат хората в това събитие!
— Моят павилион също…
— Нищо повече от лукав замисъл да представите и себе си като една от набелязаните жертви, както направихте в Париж с помощта на Марини. Спомняте ли си? Ние се върнахме в града. Вие съобщихте на господарката ми и на самата мен, че желаете да разговаряте с нея за Англия. Винаги яздехте до нас, но през онзи следобед се преместихте в предната част на колоната. Направили сте го, за да помогнете на наемниците на Марини, когато предприемат фалшивото си нападение. Убихте няколко от тях, играейки ролята на смелия, галантен рицар. Останалите от онази пасмина избягаха. Не ги е било грижа за смъртта на другарите им — просто е щяло да има повече злато, което да си поделят, когато хората на Марини им го дадат.
Казалес сведе глава, пристъпвайки нервно с обутите си в ботуши крака.
— Вие тамплиер ли сте, Дьо Монтегю? — Казалес вдигна глава.
— Какъв съм аз, сър — отвърна Дьо Монтегю, — е моя грижа. Какъв сте вие — това вече беше успешно доказано.
— Поне за това се досетих — на мрачното лице на Казалес се появи усмивка. — Да — кимна той, — поне за това се досетих, но — той се приведе напред — какво ще кажете за смъртта на Уенлок? Аз не седях на една маса с него.
— Бил е отровен! — отвърнах. — Дали сте му отровата малко след като е пристигнал в двореца, а после сте се държали на разстояние от него. Било е само въпрос на време. Вие знаете много за билките и отварите, нали, сър Джон?
— А Пурт?
— Ах, да — усмихнах се, — очевиден нещастен случай, каквато сте планирали да бъде и моята смърт. Всичко, с което разполагахме, бе честната дума на Марини и неговите хора, че вие и Розалети сте дълбоко посветени в плановете им. Е — свих рамене, — това е логично. Марини е плащал на двама ви с Розалети, затова, разбира се, е бил готов да излъже заради вас — двама от собствените му Secreti, които той е посвещавал все повече и повече в съветите, давани на английската корона. Всъщност, в нощта, когато Пурт умря, вие двамата с Розалети сте го посетили. Ударили сте го в гръб и сте го изхвърлили през онзи прозорец. Подозирам, че вие сте останали до вратата, която Розалети е заключил: след това той е използвал стълбата, донесена от агентите на Марини. Слязъл е, хвърлил е онази верижка върху скобата на стената, уверил се е, че Пурт е мъртъв и се е върнал при другарите си заговорници.