— Наистина имаш остър ум, Матилда!
— Иска ми се тази острота да се беше проявила по-рано. Вие ме наблюдавахте, сър Джон, тук и в Париж. Онзи ден знаехте, че съм излязла от Тауър и съм отишла в града. Откъде знаехте това? Можех да съм отишла навсякъде. Знаели сте къде съм отишла, защото сте дебнели и сте чакали нова възможност да ме убиете точно както едва не сторихте това в Париж. Опитахте се да ме удавите с онази баржа, която се появи със светкавична бързина от мъглата. Да, може и наистина да сте били с принцесата, но сте научили къде и кога отивам и сте предали сведенията на наетите от Марини убийци. Двама добри мъже умряха в онзи ден, сър Джон, още две души, които надигат глас към Бог за възмездие.
Казалес отклони поглед, сякаш се боеше да гледа към ковчега на Сандуик.
— Ах, да, моят добър приятел — свалих ножа от колана си още докато Дьо Монтегю се изкачваше по-нагоре по нефа. Той също беше видял как Казалес се раздвижи, готов сякаш да нападне. Моят противник обаче погледна надолу по нефа, въздъхна дълбоко и се отпусна.
— Старият Сандуик — продължих, — измъчван от болежки и стари рани. Изпращали сте му отвари — нищо сериозно, но достатъчно, за да разстроите организма му. Щом коронацията приключи и Бакел загина, сте решили да разчистите фигурите от шахматната дъска. Розалети е донесъл смъртоносната напитка — отвара от вълче биле — в гърненце, подобна на онези, които използвам аз. Сандуик дори не би заподозрял.
— Защо да убивам тези мъже? — промърмори Казалес, а очите и гласът му издаваха отчаянието му.
— Защо ли? Заради Английското начинание.
В очите на Казалес проблесна изненада.
— О, да, зная всичко за това, а също и кралят. Как той щял да се държи предизвикателно с великите херцози, а след това тайно да се обърне към Филип Френски за помощ. Онова, което нашият господар не знаеше, но сега вече му е известно, беше, че е бил предаден. Беше поканил лисиците да влязат в кокошарника. Филип никога не е възнамерявал да помага на Едуард, а се стремеше да го унищожи, да отслаби Англия, да вземе Гаскония и да отстрани заплахата, каквато представляват Плантагенетите за Франция, веднъж завинаги — посочих зад параклиса. — Сандуик е започнал да подозира, че историята е на път да се повтори, че нагоре по течението на Темза ще потегли френска флотилия, французите ще превземат Тауър и ще поемат управлението. Не е чудно, че наричаше това място своята Чаша на призраците. Ако Филип постигнеше целта си, тези призраци щяха да се върнат, за да преследват всички ни.
Устните на Казалес помръднаха, сякаш говореше на себе си.
— Сега кралят знае истината — преместих кинжала в другата си ръка и измъкнах пергамента от джоба на дрехата си. — Lettera plenae potestatis, сър Джон — замълчах за миг, за да си събера мислите. — Убили сте тези мъже по три причини: първо, защото са били застъпници на мира. Те, както вие добре знаете, са съветвали Едуард да бъде приятел с всички и съюзник с никого. Възможно е да са прозрели предложението на Филип и да са доловили истината. Те са били възпиращи гласове, които е трябвало да бъдат накарани да замлъкнат завинаги. Престрували сте се на един от тях. Второ, те са били важни хора. Бакел и Пурт са владеели Лондон, Сандуик — Тауър, Уенлок — Уестминстър. Кой знае какво са можели да си помислят другите, ако такива мъже, които са освен това и кралски съветници, умрат при подобни загадъчни обстоятелства? Надявали сте се, че вината ще бъде приписана на Едуард: това щяло да отслаби още повече неговата кауза. Особено смъртта на Бакел е била замислена като поличба, предсказание какво може да се случи с приятелите на краля, особено с онези — добавих, — които се противопоставят на лорд Гейвстън.
Казалес се приведе, вдигна писмото и внимателно разгледа печата.
— А третата причина?
— Тя е известна единствено на вас. Защо един английски феодал и рицар, с години служил така предано на английската корона, би станал изменник? Мога да заподозра причината. Помните ли историята, която ми разказахте за битката при Фолкърк, в която сте изгубили ръката си? Старият крал ви срещнал и казал: „По-достойни мъже са губили повече“ — направих пауза. — Бихте могли да отречете всичко това, но служителите на кралския съд ще изготвят обвинението срещу вас, ще съберат нужните доказателства. Вече претърсват стаите ви. След това онези, чието задължение е да проведат разпита, ще се заемат с работата си. Знаете какво е наказанието за измяна, Казалес — да бъдете вързан и завлечен до Смитфийлд, да бъдете полуобесен, коремът ви — разпорен, вътрешностите ви — изтръгнати, а мъжествеността ви — кастрирана. А след това ще бъдете свален от бесилката и обезглавен, тялото ви — разсечено на четири, осолено и изпратено да краси портите и моста на Лондон.