Гардеробът на Изабела се напълни дотолкова, че преливаше, претъпкан със скъпоценни вещи. Две корони, украсени със скъпоценни камъни, златни и сребърни бокали и чаши, скъпи лъжици, петдесет сребърни купички, дванайсет големи сребърни блюда и дванайсет малки, рокли от злато, сребро, кадифе, сатен и тафта в преливащи се цветове, мантии от скъпо сукно от Дуе — шест красиво оцветени в мраморни шарки и шест с цвят на алени рози. Бяха осигурени скъпи кожи, стотици ярдове лен, спални чаршафи, нощни ризи и наметки заедно с великолепни гоблени, украсени със златни ромбове, в които бяха избродирани гербовете на Франция, Англия и Навара. През цялото време, докато се вършеха тези приготовления обаче, тя оставаше обзета от силна нервност, повече заради мен, отколкото заради себе си. Отново и отново ме питаше какво се е случило в Залата на пламъците. Всеки път, когато отговарях, тя кимаше и изказваше предположението, че именно заради нея фаворитите на баща й не смеят да направят нищо срещу мен, поне не пряко. Въпреки това трябвало да внимавам. Тя открито споделяше храната ми, докато в същото време аз я придружавах навсякъде. Убийството обаче се промъква тихо и потайно.
Понякога трябваше да изпълнявам поръчки на господарката си в града. Обичах подобни излизания, особено дългите разходки до левия бряг на Сена. Нищо не бе по-освежаващо от това да пресека моста, да мина покрай Пти Шатле и да навляза в тесните криволичещи улички с високите, украсени с кулички къщи, издигащи се над калдъръмената настилка и привеждащи се една към друга, с гъсто надстроени един над друг етажи. По-ниските бяха украсени с невероятни, издълбани в камък изображения на фантастични зверове и създания. Обичах да се разхождам бавно и да се заглеждам в тях, както зяпах гората от украсени със заврънкулки и изписани с боя табели на магазините и сергиите, предлагащи какви ли не стоки. Беше хубаво да стоя до каменните фонтани или да спирам за миг под сводестите параклиси на всеки ъгъл, с постоянно горящи под арките фенери, запалени за молитва. Постоянно променящото се море от цветове и миризми, обичайното всекидневно бъбрене на хората действаха успокояващо на душата: успокояваше ме постоянното цвилене на коне и товарни животни, в отговор на което се дочуваше писклив кучешки лай, а той пък се удавяше в пронизителните викове на амбулантни търговци, мъчещи се да надвикат камбанния звън. Въпреки неодобрението на Изабела аз имах нужда от такива излизания — бягство от потискащата атмосфера на кралския двор. Обикновено пресичах моста, придружена от двама генуезки стрелци с лъкове — жизнерадостни буйни младежи, специално избрани от принцесата — братята Джакомо и Лоренцо, дребни и тантурести, с груби, осеяни с белези лица. Бяха близнаци, двама дружелюбни грозници: можех да ги различавам само по това, че Джакомо бе леко кривоглед с едното око.
Сега, след като коледните празненства вече бяха приключили, след празника, на който се чества бягството на светото семейство в Египет — на седми януари — тълпите на моста бяха твърде големи. Джакомо заяви, че ще отидем с лодка от кралския кей до Кея на августинците на далечния бряг. Принцесата връщаше на един продавач на пергамент обемист пакет от стоки, които не беше харесала. Много добре си спомням онази сутрин. Казалес, Розалети, Сандуик и Бакел бяха в покоите на принцесата. Английските дипломатически пратеници, все по-обезпокоени от количеството натрупани товари, бяха заети да си разменят хапливи реплики със служителите от свитата на Изабела. Исках да се измъкна и дадох указания на Джакомо, че трябва да тръгнем преди пладне. Излязохме от двореца и тълпите, шляещи се по моста, затвърдиха решението ни да се качим на кралска лодка, за да пресечем обвитата в мъгла река. Забързахме към кея, където лодката ни беше приготвена. Седнах на кърмата, стиснала в ръце ловджийски рог. Джакомо ме помоли да го надувам от време на време, за да предупреждавам другите лодки, плаващи по реката, докато той пък запали фенера, който висеше от една кука на носа. Двамата братя хванаха здраво веслата, усмихвайки ми се закачливо. Винаги пълнех рога със слюнка, което ги караше да избухват в гръмък смях. Наведоха се над веслата, като се кикотеха и бъбреха помежду си. За да ги развеселя, надух рога и нададох дълъг, подобен на конско цвилене звук — през мъглата в отговор се разнесе звукът на други рогове, докато пламтящите фенери примигнаха предупредително. Нашата лодка се устреми напред, за да бъде поета от реката и започна да се извива и разтърсва по течението й.