Как мога да го опиша? Всички народи на Европа си бяха дали среща на това пристанище. Съюзниците на Филип от Лотарингия, от другата страна на Рейн, от Испания и от други страни се бяха събрали да станат свидетели на един брак, който трябваше да възвести траен мир между Англия и Франция. Само едно помрачаваше радостта: Едуард Английски не беше пристигнал. Въпреки обещанията му, нямаше вести от английския крал. Казалес, Розалети и останалите бяха обхванати от силно безпокойство. Продължихме към Булон. Останалите от двора бяха оставени да се грижат сами за себе си, но кралската свита се настани в едно имение близо до катедралата „Нотр Дам“, високо в града, в границите на вътрешния кръг от укрепителни стени. Мразех това място, студено и неприветливо, въпреки огромните усилия на гражданите да украсят улиците със знамена, боядисани платове и панделки в пъстри и весели цветове. В действителност исках само Едуард Английски да пристигне, женитбата да се състои и да напуснем Франция завинаги. Паметно време. Бях стигнала дотук, а все още бях толкова млада. Сънищата ми в стаята, която делях с Изабела, често бяха помрачавани от кошмари и видения, особено когато виждах отново как чичо Реджиналд седеше в онази двуколка, как го блъскаха нагоре по стълбата в Монфокон, как поставяха примката около врата му. Станах толкова нервна, че се разболях, и използвах собствените си медицински умения, за да успокоя кипежа на четирите телесни течности.
Гневът на Филип заради забавянето беше очевиден — почти ежечасно се изпращаха кралски вестители да открият английските пратеници. Най-сетне новината дойде. Едуард Английски бил принуден да се забави, но бил напуснал Дувър, бил пристигнал във Висан и бързал с всички сили към Булон. Градските камбани започнаха да бият, за да го приветстват, докато Изабела и аз се качихме на градските стени да наблюдаваме приближаването му. Множество блестящи знамена бяха първият предвестник на пристигането му. Зърнах златните леопарди на Англия на ален фон, вихрено препускащи ездачи с развети плащове, войници и рицари, облечени в одеждите на кралския дом, всичките скупчени около един конник, великолепно облечен в алено и сребристо; златистите му коси можеха да се видят ясно от всички. Едуард Английски беше пристигнал! Гора от шатри израсна около града, заета беше всяка налична стая и таванско помещение; заети бяха дори преддверията и входовете на църквите и кръчмите, когато величията се събраха с придружителите си. Англичаните благоразумно се бяха разположили на лагер в и около градчето Монтрьой. Оттам Едуард заведе делегация в Булон, за да преговаря с бъдещия си тъст относно Гаскония и други спорни въпроси. Нямаше официална среща с Изабела — протоколът и етикетът изискваха Едуард да стои настрана от своята избраница.
Казалес, Сандуик и Бакел даваха откъслечни сведения за това, което се случваше. Отношенията между двамата крале си оставаха ледени като времето. Едуард се беше съгласил да унищожи тамплиерите, като беше по-обезпокоен от исканията на собствените си видни благородници по отношение на Гейвстън. Той бе пренебрегнал въпросните искания, като дори беше назначил Гейвстън, вече ползващ правомощията на херцог на Корнуол, за регент по време на отсъствието му. Разбира се, ние не се успокоихме, докато не огледахме английския крал, когато той посети Филип. За да постигнем това, двете с Изабела заехме тайни наблюдателни постове. Едуард II беше висок повече от шест фута, с тънък кръст, с дългите крака на роден ездач и жилавите ръце на човек, свикнал да върти меч. Имаше красиво лице, кожата му беше загоряла, силно контрастираща със златистата му коса и спретнато подрязаната руса брада и мустаци. Имаше сини очи с тежки клепачи. Дясното бе леко присвито, сякаш той изпитваше недоверие към света — впечатление, усилвано от присвитата му в кисела гримаса уста. Вървеше бързо, с полюшващи се ръце, с наперена походка, и все пак, когато се отпуснеше, изглеждаше безкрайно вежлив. Не човек, а истински ветропоказател! Наблюдавах го внимателно: дори от тези няколко пъти, когато го зърнах набързо в началото на живота си, разбрах, че Едуард е непостоянен. Случваше се да потупа одобрително по гърба някой слуга, но обземеше ли го гняв и мрачно настроение, се нахвърляше с юмруци и ритници и изсипваше цял порой обиди и ругатни. Имаше мощен глас и властно присъствие: беше човек, изпълнен с нервна енергия; с крясъци нареждаше на конярите си да се погрижат за конете, оглеждайки се нервно наоколо, сякаш очакваше наблизо да се спотайва някой френски стрелец или платен убиец.
Едуард очевидно нямаше търпение да приключи приготовленията за сватбата и да си замине. Не проявяваше особено уважение към Филип или към чувствата на френския крал, оплаквайки се горчиво от студа, от уединеността на Булон и необходимостта да се върне в Англия, за да се занимае с неотложни дела в Уестминстър. Според Сандуик Едуард изтъкнал довода, че бил дошъл във Франция, щял да се ожени за Изабела, да плати дължимото за Гаскония и да потисне Ордена на тамплиерите, така че какво още искал Филип? Разбира се, безпокойството му бе породено от нарастващите неразбирателства в Лондон между Гейвстън и херцозите, водени от братовчеда на краля, Томас от Ланкастър. Освен това тази група благородници, които щяха да установят власт над целия ни живот, бяха враждебно настроени спрямо женитбата на краля с французойка. Те открито настояваха техният крал да загърби всякакви подобни веселия, да свика нова армия и да потегли на север, за да се справи с шотландците, които предприемаха набези през блатистата област на север. По един въпрос всички благородници бяха единодушни: Гейвстън трябваше да бъде изпратен в изгнание. Според Казалес той не беше нищо повече от обикновен гасконски земевладелец, удостоен с титлата херцог, а сега останалите херцози трябваше да скърцат със зъби от гняв, докато Гейвстън разполагаше с пълна власт.