Желанието на Едуард да стигне до това пристанище бе разбираемо. Околността между Булон и крайбрежието беше усамотена, замръзнала пустош, която не предлагаше особена защита срещу хапещите морски ветрове. Стигнахме до пристанището на следния ден и видяхме „Маргарет от Уестминстър“ и нейния ескорт от лодки, полюшващи се на котва във водата. Кралският кораб беше величествен — голям кораб с мачти, с висока кърма и издаден напред нос. Това беше първата ми среща с морето и скоро разбрах молитвата на моряка: „От гибелни морета избави ни, Боже!“ Плаването с баржа до бойния кораб беше началото на ужасите. Мощното, безшумно надигане на плътната сива вода, солените пръски, буйните пориви на вятъра, опасното изкачване отстрани до непрестанно движещата се палуба не могат лесно да бъдат забравени. Качиха ни на кораба, беше припряно и грубо. Кралят беше твърдо решен да отпътуваме вечерта. Той се качи първи на борда, вървейки с широки крачки по палубата, с отметнат назад плащ, разкрачил обутите си в ботуши силни крака, за да устои на люлеенето на кораба. Минах покрай него — не бях го доближавала толкова — докато принцесата забърза към каютата си под кърмата. Той ми намигна палаво като хлапак. Имаше открито, много красиво лице с прав нос, пълни устни, със сплъстена от морските пръски златиста коса, сините му очи обаче бяха студени и гневни, сякаш душата зад тях кипеше от ярост.
Щом Изабела се настани, аз отидох и застанах под навеса близо до стъпалата, водещи нагоре към кърмата. Едуард още крачеше нагоре-надолу, като крещеше заповеди към капитана и извличаше нагоре закъснелите, включително изпоцапания, ужасен Розалети, когото почти хвърли на палубата. Моряци и слуги започваха да залитат, докато кралят ги блъскаше и удряше, крещейки заповеди на капитана, който отвърна грубо с поток от ругатни, като посочи към небето и брега. Едуард го заплаши с юмрук. Капитанът забързано слезе от кърмата, като крещеше обиди и размахваше ръце. Едуард го изблъска към мачтата, като му говореше яростно. Екипажът ситнеше зад тях. Никой не изглеждаше особено загрижен; босите им крака шляпаха по подгизналата палуба. Капитанът отговори също толкова разярено. Едуард се извърна, с ръце на хълбоците, полюлявайки се от движението на кораба. После отново се обърна, като се смееше гръмогласно, сграбчи капитана за късата прилепнала дреха, извлече го напред и го замери с шепа монети. Капитанът бе спечелил спора. Изчакахме, докато корабите от ескорта ни станат напълно готови, а след това „Маргарет“ направи завой, наклони платна три пъти в чест на светата Троица, и навлезе в открито море.
Адски видения! Виждала съм много, но това първо плаване през надигащите се, кръстосвани от бури Тесни морета беше истинско слизане в царството на Хадес. Надигаха се буйни пориви на вятъра, разбиваха се вълни, корабът се издигаше и спускаше, докато се бореше с кипящото море. Солена вода избликваше навсякъде, жилещо студена, с летящи пръски, остри като бръснач; усещаха се замайването, гаденето, неподправеният ужас от това да бъдеш затворен между дървени стени — единствена защита срещу жестоките природни стихии. Разтърсвах се от пристъпи и повръщах, без да ме е грижа дали някой ме гледа. Въпреки това, един спомен е оцелял. Кралят слезе и коленичи до мен, видях усмихнатото му лице, докато се опитваше да ме убеди да пийна чиста вода; той галеше косата ми, казвайки ми да не се страхувам, като ме наричаше по име и казваше, че не бива да се тревожа. По-късно ми помогна да се кача на палубата. Осъзнах съществуването и присъствието на завихрените звездни небеса, бушуването на бурното море и буйната сила на вятъра. Кралят ме притисна много плътно до себе си и ми казваше да вдишвам свежия въздух, да не мисля, а да ликувам! Напусках Франция — бях свободна от зловредната власт на Филип. След това кралят ме отведе обратно долу, загърна ме в наметало и коленичи до треперещата в койката си Изабела, като разтриваше ръцете й и говореше бързо на английски, който не можех да разбера.
Заспах. Когато се събудих, зората беше изгряла. Писъци от палубата горе ме накараха да изтичам бързо навън. От „Маргарет“ бяха зърнали земя, но моряците от екипажа се бяха събрали да гледат как техният крал налага с камшик един моряк, който беше заспал по време на нощната си вахта. Единствената вина на нещастника бе неговото изтощение и въпреки това той беше завързан за мачтата, облечен само в изпоцапана набедрена препаска с гръб, нашарен от кървави белези от бастуна, който запотеният Едуард държеше в ръка. Кралят стоеше, с повдигащи се гърди, с оголени зъби и изблещени очи. Когато стигнах до най-горното стъпало, налагането спря. Хванах се за едно въже, за да запазя равновесие и да не падна от люлеенето. Кралят вдигна бастуна, съзря ме, после го хвърли на палубата и извика да освободят човека. Морякът беше развързан и рухна на палубата. Едуард взе ведро солена вода и го изля върху покрития с белези гръб на мъжа; морякът изпищя. Едуард коленичи до него, преобърна го и като извика да доведат капитана, взе подадената чаша вино и я тикна насила между устните на мъжа. След това се изправи, зарови в кесията си, пъхна една златна монета в стиснатия юмрук на мъжа, ритна го леко в ребрата и забърза към най-високата част на кораба, за да застане до кормчията.