Когато уелсецът и аз тръгнахме, екзекуцията вече беше в ход. Бяха извлекли затворника от подземията, бяха смъкнали парцаливото му кафяво расо и препасан само с кърпа през слабините, го бяха завързали здраво за една греда, закрепена на гърба на впрегатен кон. След това повлякоха клетника по гръб през калдъръмената настилка в двора на Тауър, извлякоха го навън през Лъвската порта и нататък по улиците, водещи към кея „Света Катерина“. Палачът водеше коня, а помощникът му, облечен в черно, вървеше отзад. Събра се голяма тълпа — херолдите бяха разнесли вестта за екзекуцията. Марини и неговите приближени присъстваха, покачени на специално издигнато скеле, оградено със завеси. Бяха дошли да станат свидетели на възмездието. Когато стигна до бесилката, затворникът вече напълно си беше понесъл заслуженото: гърбът му беше жестоко разранен и окървавен от калдъръма. Въпреки това към него не проявиха никаква милост, а го вдигнаха и го заблъскаха нагоре по стъпалата към бесилката — мръсен, изгърбен, все още преструващ се на луд.
Огледах внимателно тълпата. Не можах да видя Дьо Монтегю, но зърнах кръчмарския прислужник от „Изгледът“, а около него — закачулени фигури. Казалес, чиято саката ръка се полюшваше отстрани до тялото, надзираваше ужасното дело на екзекуцията, застанал в подножието на ешафода, като крещеше заповеди към палача. Хвърлих поглед през двора към мястото, отделено за краля и свитата му. Казалес се бе присъединил към Марини и се облягаше на перилата, напрегнато наблюдавайки ставащото. Затворникът стигна до върха на стълбата и се взря в тълпата. Палачът нагласи примката около врата му. Казалес даде знак, барабанен бой и тръбен зов въдвориха изпълнена с очакване тишина. Това беше мигът, когато осъденият можеше да изкрещи последните си думи. Казалес гръмко оповести, че затворникът е лишен от разум. Канеше се да даде знак отново да ударят барабаните и да махнат стълбата, когато затворникът вдигна глава и като се облегна на ешафода с вързани зад гърба ръце, изкрещя:
— Благочестиви граждани!
Казалес изненадано отстъпи назад.
— Благочестиви граждани — повтори затворникът.
Огледах се наоколо — във въздуха се издигна разпятие, прикрепено на прът, и един силен глас напевно изрече:
— Ние те почитаме, о, Иисусе Христе, и те възхваляваме.
Отговорът на затворника бе също толкова ясно изречен:
— Защото чрез Светия кръст ти избави света.
Тази размяна на реплики завари зяпачите неподготвени.
— Братя — изкрещя затворникът, — мога ли да получа опрощение? — Той веднага започна да рецитира молитва за покаяние, а в това време от тълпата отекваше онзи ясен, силен глас, който бях опознала и обикнала, изричайки със звънлив екот думите на опрощението.
— Absolvo te a peccatis tuis in nomine Patris, et Filli et Spiritus Sancti — Опрощавам греховете ти в името на Отца…
Казалес, вече извън себе си от любопитство, се отдалечи от подножието на стълбата. Един войник му подаде арбалет, вече готов за стрелба. Марини и свитата му, също толкова удивени, се взираха през морето от лица. В тълпата непостоянна както винаги, се надигна вълна от съчувствие към затворника. Казалес се съвзе. Наблюдавах войниците, трупащи се около ешафода. Спомени пронизаха душата ми, само за да изчезнат вихрено сред възбудата и страха, изпълващи сърцето ми. Гастон правеше последната си изповед, даряваща утеха преди смъртта, докато другият глас крещеше думите на опрощението през тълпата. Казалес, слава на Бога, поне изчака това да свърши. След това даде знак, помощникът на палача бързо отмести стълбата и затворникът започна своя танц на смъртта, като се извиваше и гърчеше на въжето — ужасна гледка.
Внезапно прислужникът, когото бях зърнала в онази кръчма, изхвърча от тълпата. Войниците гледаха в противоположната посока и никой не го спря, когато скочи върху краката на затворника, дърпайки го надолу. Войниците се приближиха да го извлекат оттам, но тълпата изрева:
— Оставете го на мира! Оставете го!