Следователят: Допускам го. В какво се заключаваха заповедите?
Нюхаус: Да стигнем до определен пункт. Да запалим едно-две дървета. Да се върнем в базата… Разберете най-после, та може ли по частен път да се снабдиш с летателен апарат с шест електродвигателя? С лазерно устройство, което само за себе си ще вдигне цената с милион долара. С батерии, които въпреки компактността си са толкова мощни, че са достатъчни за час и половина полет. Някой да е виждал такива батерии в магазините? Когато докараха „медузата“, аз се влюбих в нея от пръв поглед!
Следователят: Не може ли да си припомните кога точно „сте се влюбили в този летателен апарат от пръв поглед“?
Нюхаус: Докараха я в базата на 26 юли. Тъкмо застъпвах на дежурство. Видях я и откачих! Каква изработка на детайлите! Колко леко се управлява! Същинска играчка!
Следователят: Вашата играчка донесе на Сигона смърт и неизброими бедствия. Не се опитвайте, лейтенант, с красиви думи да замажете следите от мръсните дела. Играчката се е появила в Сицилия не на 26 юли, както ви се струва, а с две седмици по-рано, преди започването на епидемията. Разберете — преди епидемията!
Нюхаус: Подобни обвинения изискват сериозни доказателства.
Следователят: С удоволствие ще ви прочета такива доказателства. Това са показанията на дон Илуминато Кеведо — съвсем порядъчен човек. И дори са придружени от снимки на вашия летателен апарат, направени денонощие преди земетресението… И така, разлистваме списанието „Ти и аз“…
Успях да се промъкна през тълпата в кафенето и звъннах на Антонела.
— Моят брат, моят брат — хлипаше тя. — Нима ще отиде в затвора? Как мислиш? Кога ще започне делото в съда?
— Няма да е преди да оздравее Винченцо — казах аз.
— Той е между живота и смъртта. Обаждах се в болницата. Не пускат никого при него.
Последва дълго безнадеждно мълчание.
— Антонела…
— С какво е заслужил тези мъчения? Защо е целият в обриви, откакто отиде да работи на тази проклета база? Обриви, загуба на паметта! Кошмарни бълнувания през нощта и разговори насън с някакъв урод Колос! Господи, за какво ни наказваш?
— Антонела, успокой се. Сега веднага трябва да отида в Чивита, за малко. На връщане ще дойда при теб.
Следователят: … с цялата строгост на закона.
Нюхаус: Стига сте ме плашили със закона! Разберете най-накрая, че нямам нищо общо с тази епидемия. Абсолютно нищо! Разумно ли е да се допусне, че десетина разноцветни кълба, уж пуснати от „медузата“, могат да станат преносители на някаква смъртоносна зараза?
Следователят: Значи вие си признавате, че сте пуснали кълбата?
Нюхаус: Не се хващайте за думата! Аз казах „уж“ и точка по въпроса. Погледнете във военната ми книжка! Поискайте характеристика за мене. Тогава ще ви стане ясно дали съм способен на лъжа.
Следователят: Аз не довърших посланието на генерал Майер. Дали ще ви хареса този абзац?
„Молим да имате предвид, че лейтенант Нюхаус е склонен към употреба на наркотици, най-вече марихуана, за което е бил наказан от поредната наркологична комисия по проверка на стратегическата авиация на САЩ и на ракетните сили с наземно базиране и се е лекувал в специален център за наркомани.“
Нюхаус: Марихуаната не е наркотик. Тя е безвредна. Може да се купи на всеки ъгъл в Палермо. Тя повишава настроението като виното. При това аз не съм изключение. Миналата година в армията и флотата са се лекували от наркомания 38 хиляди души.
Следователят: Да довърша абзаца, който цитирах:
„Не е изключено своите неправомерни действия лейтенант Нюхаус да е извършил под действието на наркотици.“ И така наркотиците са утежняващи вината обстоятелства.
Чак сега Нюхаус, изглежда, осъзна всичко. По лицето му се стичаха капки пот, които добре се виждаха на екрана. Той извади носна кърпа, но кой знае защо, не бършеше с нея лицето си, а я слагаше на рамото. Следователят отмести книжата настрана и замълча.
Нюхаус: Значи съм наркоман, подпалвач, идиот и убиец, така ли?
Следователят: Вие най-добре знаете това.
Нюхаус: Какъвто ще да съм, но няма да позволя да ме удавят като муха. От къде на къде ще ми приписват чужди грехове.
Следователят: Чии са греховете, обяснете…
Нюхаус: Щом се стигна до въпроса за моята смърт, заявявам официално — истинската причина за епидемията в Сигона е избухването на ракетни бойни глави. В склада вътре в Пеещата планина. От това последва и земетресението. Да, удари така, че в западния склон изрови цял кратер. Газът проби навън, започна да се стича по склона и да залива Сигона. Сега склонът е почти закърпен, но тогава бе ужасно обезобразен. Поради това именно на сутринта бяха уволнени всички цивилни.