Поаро замълча, въздъхна и продължи лекцията си:
— Да се заемем с Америка. — Взе една от книгите в лявата купчина. — Флоранс Елк. Тук има порядък и метод, а също така и живи случки, но прекалено многозначителни. Весели и живи. Тази дама има ум, макар че като много други американски писатели прекалява с напитките. Аз, драги мой, както знаеш, съм любител на виното. Ако в един разказ има кларет или бургундско с автентична реколта и дата, това само може да достави удоволствие. Но точното количество ръжено уиски, което детективът консумира почти на всяка страница от американските трилъри, ми се струва нещо напълно безинтересно. Дали героят изпива бутилка или половин бутилка, която изважда от шкафа на бюрото си, според мен няма никакво отношение към действието. Изглежда, мотивът с алкохола изобщо не може да бъде отстранен от американските детективски романи.
— А какво ще кажете за твърдата школа?
Поаро махна с ръка, както би прогонил комар.
— Насилие заради самото насилие? А откога това се смята за интересно? В началото на кариерата си като офицер в полицията видях доста насилие. Все едно да четеш учебник по медицина. Както и да е, за мен американските криминални романи като цяло заслужават много висока оценка. Струва ми се, че те са написани с повече въображение, с повече изобретателност от английските. Атмосферата в тях не е така претоварена, както например в повечето френски романи. Да вземем Луиза О’Мали например.
Той посегна към купчината книги още веднъж.
— Какъв образец за академично писане! И в същото време какво вълнение, какво нарастващо напрежение събужда то у читателя! Тези богати, луксозни нюйоркски апартаменти, тези снобски гнезда, в чиито подмоли се крие и поема по неведомите си пътища престъплението! Такива неща могат да се случат и се случват. Тази Луиза О’Мали е много добра. Наистина е много добра. И, разбира се, не мога да не спомена старите любимци.
Поаро отново се наведе, за да вземе книга.
— Приключенията на Шерлок Холмс — промърмори нежно и добави с възхищение още една дума: — Maitre3!
— Шерлок Холмс? — Попитах аз.
— О, не! Не Шерлок Холмс! Авторът, сър Артър Конан Дойл, от него се възхищавам! Разказите му за Шерлок Холмс наистина са преувеличени, пълни с нелогичности и неточности, но изкуството на писателя… О, това е нещо съвсем различно. Удоволствието от езика и най-вече величественият образ на доктор Уотсън… Това наистина е триумф! — Той въздъхна, поклати глава и добави: — Добрият Хейстингс. Моят приятел Хейстингс, за когото си чувал да ти говоря толкова често. Отдавна не съм получавал новини от него. Какъв абсурд! Да се самопогребеш в Южна Америка, където непрекъснато стават революции!
— Не само в Южна Америка е така — отбелязах аз. — Сега навсякъде по света има революции.
— Да не говорим за атомната бомба — каза Поаро. Ако трябва да я има, нека я има, но нека не говорим за нея.
— Всъщност дойдох тук, за да поговорим за нещо съвсем друго.
— А! Смяташ да се ожениш, това ли е? Радвам се, драги мой, много се радвам!
— Откъде ви хрумна това, Поаро? — попитах аз. — Няма нищо такова!
— Това се случва. Случва се всеки ден.
— Може и така да е — възразих, — но не и на мен. Истината, е, че дойдох при вас, защото се сблъсках с едно чудесно загадъчно убийство.
— Така ли? Чудесно загадъчно убийство, казваш? И идваш при мен. Защо?
— Ами… — смутих се. — Реших, че ще ви достави удоволствие.
Поаро ме изгледа замислено, погали нежно мустаците си и каза:
— Господарят често е монарх за своето куче. Той му подхвърля топката. Обаче кучето също може да е добро към господаря си. То улавя заек или плъх и го оставя в краката му. И какво прави след това? Ами маха с опашка.
Неволно се разсмях.
— Нима въртя опашка?
— Мисля, че да, приятелю. Мисля, че да.
— Добре. А какво ще каже господарят? Иска ли да погледне плъха, уловен от кучето? Интересува ли се изобщо от него?
— Разбира се. Естествено. Това е престъпление, което според теб ще ме заинтригува, така ли е?
— Цялата работа е — отговорих аз, — че всичко това ми се струва необяснимо.