— Невъзможно — отсече Поаро. — Няма необясними неща. Няма.
— Можете да се опитате да намерите обяснението. Аз не мога. Не че има нещо общо с мен. Просто случайно бях на мястото. Може би всичко ще се окаже много просто, след като се идентифицира трупът.
— Говориш без метод и без порядък — каза Поаро разпалено. — Много те моля най-напред да ме запознаеш с фактите. Казваш, че е убийство, така ли?
— Без съмнение — уверих го аз. — Е, ето какви са фактите.
Описах му подробно какво се бе случило в къщата на „Уилбрахъм Кресънт“, номер деветнайсет. Еркюл Поаро се облегна удобно, затвори очи и започна да почуква с пръст по стола. Когато най-накрая свърших разказа си, той остана мълчалив още известно време и след това ме попита, без да отваря очи:
— Това истина ли е?
— О, изцяло — отговорих аз.
— Epatant4! — каза Поаро и повтори думата сричка по сричка, сякаш се наслаждаваше на вкуса й: — Epatant.
След това продължи да почуква по стола и бавно да клати глава.
— Е — подканих го аз нетърпеливо след известно време, — какво ще кажете?
— Но какво трябва да кажа?
— Искам да ми кажете решението на загадката. Винаги сте твърдели, че е напълно възможно човек да разкрие дадено престъпление само като мисли, без дори да става от стола си, без да разпитва свидетели и да търси улики.
— Така е, винаги съм твърдял това.
— Е, предизвиквам ви да го докажете. Дадох ви фактите, а сега искам отговора.
— Просто така, а? Но трябва да научим още много неща, драги мой. Разполагаме само с нищожна част от фактите. Нима не съм прав?
— Въпреки това би трябвало да имате някакво обяснение.
— Аха. — Той се замисли за миг. — Едно е сигурно — това трябва да е много просто престъпление.
— Просто? — Попитах аз изненадано.
— Естествено.
— А защо да е просто?
— Защото изглежда много сложно. След като е трябвало на пръв поглед да изглежда сложно и объркано, значи е просто. Разбираш ли?
— Не съм сигурен дали разбирам.
— Любопитно — продължи да размишлява Поаро.
— Това, което ми каза, ми напомня нещо… Къде беше… Кога? Имаше нещо такова… — той замълча.
— Паметта ви — казах аз — трябва да е бездънен резервоар, пълен с престъпления. Все пак едва ли е възможно да помните всичките.
— За жалост не, но от време на време тези спомени ми помагат. В Лиеж имаше един производител на сапун. Той отрови жена си, за да се ожени за някаква руса стенографка. В престъплението имаше почерк. По-късно този почерк се повтори и аз го разпознах. Този път ставаше дума за отвлечен пекинез, но почеркът беше същият. Започнах да търся еквивалент на стенографката и производителя на сапун и — хоп! Така стана. Това, което ми разказа ти, също ми се струва познато.
— Часовниците? Фалшивият застрахователен агент?
— Не, не — поклати глава Поаро.
— Сляпата жена?
— Не, не, не! Не ме обърквай!
— Разочарован съм — казах аз. — Мислех, че ще ми дадете отговора веднага.
— Но, приятелю, засега разполагам само с почерка. Трябва да науча още много неща. Вероятно трупът ще бъде идентифициран. Полицията се справя отлично с подобни неща. Разполагат с досиета, могат да публикуват снимката, имат списъците на изчезналите хора, ще изследват дрехите на убития и така нататък. Да, имат на разположение стотици начини. Не се съмнявам, че ще се разбере кой е убитият.
— Значи в момента няма какво да се прави, така ли?
— Винаги има какво да се прави — отговори разпалено Еркюл Поаро.
— Например?
Той размаха многозначително пръст срещу мен:
— Поговори със съседите.
— Вече го направих. Бях с Хардкасъл, когато ги разпитваше. Не знаят нищо определено.
— Ах, ах, ах! Така си мислиш ти, но те уверявам, че това не може да е истина. Отишли сте при тях и сте ги попитали: „Видяхте ли нещо подозрително?“ Естествено, те са ви казали, че не са видели нищо и вие сте решили, че няма какво повече да питате. Но не това имах предвид, когато казах, че трябва да поговориш със съседите. Имах предвид да разговаряш с тях. Да им дадеш възможност да говорят пред теб. И в тези разговори непременно ще откриеш някаква следа. Могат да говорят за градините си, за фризьорката или за шивача си, за приятелите или кучето си, за любимите си ястия. Няма как да не кажат поне една дума, която да хвърли светлина върху това, което те интересува. Каза ми, че от разпитите не е излязло нищо, което да бъде от полза. Аз твърдя, че това няма как да е истина. Ако можеш да ги възпроизведеш дума по дума…