— Ами… и да, и не — въздъхна Маси. — Пейджър можеш да купиш винаги и навсякъде. Но за да заработи трябва да наемеш и услугата.
— Добре, в такъв случай имаме отправна точка. — Сара огледа събралите се край масата с усмивка. — Ще установим връзката между пейджъра и доставчика на услугата и ще видим кой е подписал договора. Даже ако е сключен под фалшиво име, това не може да стане без предоставянето на определена информация, така че има за какво да се закачим…
— Не — прекъсна я Маси, — не е толкова просто.
Алфонс Мичъл скрито се усмихна зад чашата кафе.
— Защо не? — осведоми се Сара.
— Първо на първо, серийният номер на пейджъра е изтрит. Онзи, който е проектирал това нещо, е бил необикновено предвидлив.
— Но има и други начини… — започна Сара.
— Купуваш си пейджър от компания, предлагаща съответните услуги — каза Хари Уитман, — и наемаш услугата, нали така? После купуваш от втора фирма друг пейджър, този път без услугата. Сега всеки пейджър е програмиран да реагира на цифров код, изпращан до него. И ако изследваш първия пейджър и промениш по съответния начин втория, така че да реагира на цифровия код, предназначен за първия…
— Стана много сложно… — прекъсна го Уолш.
— Аз разбрах — нетърпеливо се намеси Сара. — Пейджърът, свързан към взривателя, работи като онзи, който е бил купен заедно с услугата, но ако се опитаме да открием следа, тръгвайки с него, няма да стигнем доникъде. Умно.
— Точно така — потвърди Хърбърт Маси. — Но аз се опитвам да стигна до гвоздея в програмата, а все не мога. Чуйте сега внимателно. Нашите техници имат теория кой стои зад всичко това.
— И кой е той? — не се стърпя Сара.
— Либия.
— Боже мой! — избухна Хари Уитман.
— Откъде знаете? — попита помощник-директор Уолш.
— Добре — с наслаждение обясни Маси. — Ще трябва да наградя едно от момчетата с допълнителен почивен ден. Таймерът е от онази партида, която Ед Уилсън продаде на Либия още през 1976 година.
Сара и другите участници в съвещанието от ФБР много добре разбираха за какво говори Хърбърт Маси, но никой от полицията нямаше представа какво означават думите му. И наистина, историята за Либия и излезлия от контрол агент на ЦРУ Едуин Уилсън беше написана… но не до края.
Публично известно е, че Едуин Уилсън — служител на ЦРУ и изменник — с помощта на съучастник беше успял да продаде на Муамар Кадафи двайсет тона пластичен експлозив „Семтекс“23, който впоследствие беше използван в множество терористични нападения по целия свят. Също така достояние на обществеността е, че Уилсън е продал на либийското правителство три хиляди електронни таймера за използване във взривни устройства.
Онова, което не бе станало достояние на широката общественост, бе как и откъде се бе снабдил с тях Уилсън. Той ги бе получил от същия източник, който ги изработваше по договор за ЦРУ. Уилсън бе възложил производството на тези таймери на човек, живеещ в околностите на Вашингтон, уважаван изобретател с над шестстотин патента, регистрирани на негово име, който в продължение на дълги години бе разработвал високотехнологични устройства за нуждите на разузнавателната общност в Съединените щати. Същият човек, който едно време бе правил сателити за Военновъздушните сили в тяхната база „Едуардс“ и бе считан от всички за гений.
Изобретателят знаеше, че Едуин Уилсън е служител на ЦРУ, но не можеше да знае, че той действа от свое име, а не от името на Управлението. Фактът, че Уилсън му бе платил за таймерите в брой, сигурно би трябвало да го обезпокои, но Уилсън ловко бе отклонил вниманието му.
Така изобретателят проектира и изработи три хиляди таймера, монтирани в черни пластмасови кутийки. На капачетата имаше светодиод и ключ. Таймерът можеше да се наглася на интервал от нула до сто и петдесет часа със стъпка един час. Чак до 1988 година тези таймери почти без изключение бяха намирани във всички бомби, поставени от арабските терористи.
— Значи мислите, че Хенрик Бауман е нает от либийците? — попита Сара.
— Напълно е възможно. Всичко води натам — каза Хърбърт Маси.
— Браво — възкликна Хари Уитман.
— Добра работа — призна и Сара. — Добре, сега искам този взривател да бъде сглобен, да бъде опакован и още днес да бъде предаден на „Пощенски кутии, Инк.“.