— Какво, по дяволите… — почна шефът на детективите Максуини.
— Сара — обади се и Уитман, — ти не си с всичкия си.
— Нищо подобно — отвърна тя. — Искам пощенският клон да бъде поставен под интензивно наблюдение. Мисля, че някой ще се появи да поиска колета. Да ви напомням ли, че още не сме сигурни дали става дума за Бауман? Допуснали сме, че е той, нищо повече.
— Агент Кехил — чу се напрегнатият глас на Маси, — ние още не сме приключили с огледа на устройството.
— Ако го задържим по-дълго, Бауман без съмнение ще стане подозрителен и може изобщо да не се покаже. Колетът трябва да пристигне днес — ден закъснение може да се приеме, но не повече. Освен това искам да се организира пълно подслушване на всички телефони в съответния клон на „Пощенски кутии, Инк.“ за в случай, че Бауман — или който и да било друг — се обади да провери какво става с пратката. Ако аз бях на негово място, щях да постъпя точно така.
— Май не ме чухте — оплака се отново Маси. — Казах, че още не сме свършили.
Заместник-комисар Алфонс Мичъл мрачно изгледа Сара и бавно поклати глава.
— Окей — отстъпи Сара. — Тогава поне намерете дубликат на касетофона, опаковайте го по абсолютно същия начин и го предайте в пощата днес, използвайки за целта редовен камион на DHL, както нормално би станало. А, и още нещо. Митническата служба обикновено използва жълта скоч лента за опаковане на пакетите, отваряни от нея, на която пише „Отваряно от митницата на САЩ“ или нещо в този дух. Не искам този пакет да бъде запечатван с такава лента. Искам да изглежда като че ли не му се е случвало нищо особено. — После отново огледа събралите се около масата и заяви: — Ще го хванем този мръсник.
53.
През следващите дни Бауман работи почти без да спира и нае не един, а два обзаведени апартамента в различни части на града под различни имена, представяйки се като съвършено различен тип човек. Нае и един малък склад на забутана уличка, който можеше да използва за гараж.
После се свърза с компютърния магьосник („кракер“, както бе научил, че трябвало да казва), но той — нямаше как да не му отдаде дължимото — настоя да се срещнат лице в лице. Бауман знаеше за него само, че е около трийсетте, че има самомнение, граничещо с мегаломания, че работи епизодично и само срещу фантастични суми. Най-важното обаче бе, че младокът му бе препоръчан от амстердамския посредник, който го бе нарекъл „човек с рядко умение, супермозък и истински магьосник“.
Името на кракера бе Лио Краснер. Работеше за бизнесмени, които не харесват балансите по кредитните си карти и искат да ги променят, за частни детективи и за репортери, търсещи сензации. Беше готов да работи за всякаква организация, способна да го заинтригува, само не и за правителството.
Славата на Краснер бе плъзнала из подземния свят на компютърните кракери още през 1991. Официално се признава, че по време на войната в Персийския залив телевизионната компания Си Ен Ен е наела известен брой компютърни кракери, хакери и фрийкъри24 за да заобиколи наложените от американското правителство ограничения за информиране на пресата. На тези компютърни магьосници им беше плащано да прехващат военния трафик от и към комуникационните спътници и да го разшифроват. Краснер се бе оказал ключова фигура в този проект и бе станал незаменим за Си Ен Ен и другите телевизионни мрежи, както и за различни частни лица, желаещи да разберат какво става там.
Бауман си уговори среща с Краснер в един изненадващо ярко осветен, но занемарен ресторант на Уест стрийт, чиито изплескани прозорци гледаха към отвратителна улица.
Лио Краснер се оказа нисичък и невероятно дебел, почти подпухнал. От двете страни на месестото му лице се спускаха огромни бакенбарди. Неизмитата му коса стигаше до яката. Носеше очила с оцветени стъкла и дебели рамки.
Бауман се представи, използвайки американско име и съответна легенда. Краснер протегна влажната си пухкава ръка, за да се ръкуват. След няколко минути, през които се разбра, че общите приказки са безсмислени, Бауман премина на темата и каза накратко какво иска.
Краснер, който до момента бе слушал, скрил уста зад малкия си кръгъл юмрук, бавно премери с поглед Бауман и загадъчно се поусмихна. На съседната маса седна посетител, остави на масата сака си и се зачете в някаква измачкана книга.
— Говорите за нещо изключително сериозно — каза накрая Краснер. — Нещо, след което силно ще се размирише. Най-сетне нещо, след което сигурно дълго, много дълго няма да мога да работя.
24
Човек, извършващ различни дейности, свързани с използването на слабости и уязвими места в телефонната мрежа. — Б.пр.