— Не я виждам — поясни недоумението си Бауман.
Тремо докосна капака и обясни:
— Това е антената.
— Много удобно — призна Бауман.
— Да, така е — съгласи се Тремо. — Можете с лекота да го използвате от апартамента си или в хотелската си стая. Трябва само да го сложите на перваза на прозореца, да отворите капака и… това е. Индикаторът за сила на приемания сигнал ви помага да намерите най-добрата посока чрез завъртане. Апаратът сам ще изчисли азимута. Имате ли представа къде ще го използвате?
Бауман се замисли за момент.
— Защо питате?
— В момента на орбита са изведени четири спътника. В зависимост от това къде се намирате, ще се свързвате чрез който и да е от четирите. Ако сте в Москва например, направете така, че прозорецът на хотелската ви стая да гледа на запад. Но ако сте, да кажем, в…
— Колко бързо мога да се снабдя с него?
— О, можете да го купите още днес, ако желаете. Имам на склад три. Но не можете да го вземете с вас веднага.
— Защо?
— Тези апарати са под строг контрол. Първо трябва да направите заявка за идентификационен код, който ще ви служи и вместо телефонен номер. Тази заявка се обработва за не по-малко от три дни…
— Това е невъзможно — възрази Бауман. — Излитам довечера.
— Довечера ли?! — изненада се искрено Тремо. — Е, това вече е изключено.
— Ще го купя без идентификационен номер.
Тремо сви рамене и разпери безпомощно ръце.
— Ако можех да го направя, повярвайте ми, щях да го сторя с удоволствие. Но аз съм задължен да въведа в компютъра идентификационния номер на всеки продаден апарат редом със серийния му номер. В противен случай компютърът няма да допусне изнасянето му от склада.
— Вижте какво ще ви кажа — тихо проговори Бауман, извади от вътрешния си джоб плик и започна да отброява банкноти от по хиляда франка. — Намирам се в затруднено положение и се налага да се сдобия с този апарат незабавно. Готов съм да ви платя… — той не спираше да брои — щедро… за разбирането, което, вярвам, сте склонен да проявите по въпроса. Сигурен съм, че има начини да се заобиколят съществуващите глупави разпоредби като тази, съгласен ли сте?
Тремо изчака Бауман да отброи и последната банкнота от пачката, после придърпа купчинката към себе си и провери сумата. Накрая вдигна поглед към Бауман и със затруднение преглътна. Гърлото му беше абсолютно сухо.
— Да, господине — каза той и леко кимна. — Има начини.
16.
Няколко часа след като Едуин Чу и Джордж Фрешет, криптоаналитици на АНС, получиха кодирания фрагмент от телефонния разговор, прехванат от шпионския спътник над Швейцария, Едуин Чу разби кода.
Всъщност сториха го суперкомпютрите „Крей“, използвайки няколко техники, неизвестни на света навън. В интерес на истината Едуин Чу направи всичко каквото можа, за да помогне на компютрите, играейки ролята на пилот инструктор, седнал на задната седалка в самолета.
АНС винаги се интересува от нови схеми на зашифроване, така че работата, която Чу свърши заедно с „Крей“ късно през нощта и в малките часове на следващия ден, не беше само за да задоволи собственото си любопитство.
Макар по-скоро да ставаше дума най-вече за това.
Но не се оказа лесно. Ако Чу заемаше по-висока длъжност и имаше по-солидни връзки, щеше да се справи за около час, вместо за онези осем часа, за които свърши в действителност. Намерението му бе да използва последния модел „Крей“, но трябваше да преглътне дадения му по-стар суперкомпютър.
— Донякъде се надявах това да е RC-4 — обясни той на Фрешет, имайки предвид предлагания за широко ползване пакет за шифроване. Единствените програми, които АНС позволява да бъдат изнесени извън границите на Съединените щати, са онези, които използват дължина на ключа под 40 бита13. Най-известни измежду тези пакети са RC-2 и RC-4 — настройваеми шифри с прилична надеждност… но не и срещу АНС, където използват високочестотни интегрални схеми, специално проектирани да се справят с тях за няколко минути. — Нищо работа — скромно обясни той на Джордж Фрешет, подавайки му втори комплект слушалки. — Изглежда пак е работа на онази крипто фирма в Цюрих, която произвежда новите телефони с кодиране на гласа и която каза на Агенцията да го духа.
— Значи върви им бизнесът — промърмори Фрешет.