— Пак се увлякохте — обади се Хойт Филипс. — Готови сте да похарчите маса пари за изключително скъпи справки в преследване на мираж. Напомням ви отново: още изобщо не сме сигурни, че става дума за нещо реално.
Настана дълго мълчание, нарушено накрая от Ноа Уилки:
— А готови ли сме да рискуваме да сбъркаме?
— Опасявам се, че трябва да се съглася с Ноа — каза Морисън на шефа си. — Налага се да действаме като че ли разполагаме със солидни факти.
Филипс въздъхна престорено.
— Ако… повтарям ако… решим да действаме, аз искам информацията за тази операция да остане тук, в тази зала. Не желая да се боря с Белия дом. Не искам да усещам във врата си дъха на Съвета за национална сигурност.
— Добре — успокои го Пол Морисън. — Ние тук сме единствените извън АНС, които знаем за това.
— Отлично — каза Филипс. — И нека да си остане така. Съдържанието на прехванатия разговор — и самият факт на неговото съществуване — няма да напускат тази стая. Нищо, повтарям — нищо, да не стига до CACTIS14. — Това бе новата засекретена срещу подслушване комуникационна мрежа, представляваща по същество система за обмен на документи чрез средствата на електронната поща, свързваща АНС, ЦРУ, Департамента, РАМО и останалите ведомства, имащи отношение към борбата срещу тероризма. CACTIS бе станала достъпна през април 1994 и бе дошла на мястото на старата система, известна като FLASHBOARD15. Естествено между CACTIS и предназначената за вътрешно ползване база данни на ЦРУ имаше „междина“, предпазваща архивите на ЦРУ от неоторизиран достъп на външни лица.
Междувременно Филипс продължи:
— Още не съм убеден, че имаме солидни основания да предприемем каквото и да било. Когато това стане, ще бъда повече от доволен да сформирам работна група или нещо подобно. Дотогава нямам желание да прахосвам ресурси по този въпрос. Моето решение е: да се остави без последствие!
— Откога работиш за терористите? — ехидно подхвърли човекът от АНС, Боб Холпърн.
— Отлично съзнавам какво говоря, Боб — отвърна му Филипс. — Не желая да бъда безпокоен през пет минути от някой хапльо в Съвета за национална сигурност, който не може да различи „Калашников“ от клечка за сладолед. Това означава никакви работни групи и никакви доклади до агенциите, от които са ви командировали. Нищо. Никакви следи в писмена форма. Нищо, ясен ли съм? — Той се надигна от стола си. — Няма да правим от мухата слон, окей?
20.
Около час след приключване на оперативката специален агент Ноа Уилки, човекът на ФБР, придаден към Центъра за борба с тероризма, стоеше в затворения двор между старата и новата сграда на ЦРУ и пушеше. Чу някой да го вика, обърна се и с изненада видя приближаващия се Пол Морисън, заместник-директор на Центъра. Морисън не беше пушач — какво тогава търсеше тук?
— Ноа — каза заместник-директорът, — хареса ми идеята ти за архивите на ЩАЗИ.
— ЩАЗИ… — обърка се за момент Уилки, издуха дима и се сети. — Аха, да… благодаря.
— Ти май четеш онзи запис точно като мен. — Ноа сбърчи вежди, опитвайки се да реши за коя от възможните интерпретации става дума. — Искам да кажа, че и аз мисля, че е възможно да сме изправени пред потенциално крайно сериозен терористичен акт — побърза да обясни Морисън. — Почувствах още, че и ти не си съгласен с начина, по който директорът се опитва да игнорира нещата.
Уилки всмукна дълбоко, замисли се над чутото и отново изпусна струя дим.
— Чувал ли си приказката: „Шефът може невинаги да е прав, но винаги е шеф“?
Морисън кимна и за момент замълча, после попита:
— Как е Дюк? Не съм се виждал с него не помня откога.
Пери „Дюк“ Тейлър — прекият началник на Уилки във ФБР — беше помощник на заместник-директора на отдел „Разузнаване“ и едновременно с това ръководител на секция „Антитероризъм“ на Бюрото.
— Оо… Дюк е добре — неопределено отговори Уилки. — Все си е такъв.
— Синът му най-сетне влезе ли в колеж?
— Сега кара подготвителната година. В Диърфийлд, мисля. После ще кандидатства отново.
14
От Computer Automated Counter Terrorism Intelligence System (Компютърна система за разузнавателна информация относно тероризма). — Б.пр.