Сара взе слушалката.
— Да?
— Агент Кехил, обажда се Дюк Тейлър от Управлението.
— Да? — отново каза тя, но сърцето й заби лудо. Това сигурно беше нещо сериозно.
— За колко време можеш да си събереш багажа и да вземеш самолета за Вашингтон? — осведоми се Тейлър. — Трябва да те видя незабавно.
Част 3
Ключове
„Бъди крайно потаен, дори до степен на изчезване. Бъди изключително загадъчен, дори до степен на неразбираемост. Само тогава ще можеш да определиш съдбата на противника си.“
28.
— Goedenavondq Mijnheer — изрече пълният нисък човек в ъгловото сепаре и се понадигна, за да поздрави Бауман, който току-що бе влязъл в претъпканата пивница в самия център на района, заеман от амстердамския университет.
— Добър вечер — отговори Бауман и го погледна оценяващо. Мъжът се казваше Ян Вилем ван ден Фондел, по прякор Кокала.
Кокала беше „мърк“18 — бивш наемник, работил в Близкия изток и Африка под замайващо разнообразие от прозвища. Веднъж дори бе един от всяващите страх affreux — „страшните“ — бели наемници, достъпни срещу щедър хонорар, които държаха на власт диктаторите из цяла Африка и Азия. През 60-те и 70-те години бе действал в Белгийско Конго (сега Заир), в Ангола — по времето, когато още бе владение на португалците, в Родезия на белите (сега Зимбабве), в Йемен под старата монархия и в Иран по време на шаха. През 1977 бе един от предводителите на претърпелия неуспех опит да бъде свалено марксисткото правителство на Бенин — малка държавица в Западна Африка. На следващата година стана ключовата фигура, помогнала на Ахмед Абдала да стане президент на Коморските острови. Десетилетие по-късно няколко негови хора, работещи като телохранители на президента Абдала, убиха същия човек, когото бяха издигнали на власт.
Ван ден Фондел беше с неугледен външен вид, пренебрегваше личната хигиена и в резултат миришеше неприятно. Имаше щръкнали уши и лоши зъби, пожълтели от дъвчене на тютюн.
Но Кокала бе един от най-добрите фалшификатори в занаята. Бе склонил да се срещне с Бауман — той изобщо не го познаваше — само защото за него бе гарантирал техен общ приятел, също бивш наемник, укротил се най-сетне в Марсилия, когото Бауман бе наел за едно убийство в Остенде преди десетина години. Въпросният французин бе работил под командуването на Кокала в Белгийско Конго и познаваше Бауман само като богат американец на име Сидни Лърнър.
„Сидни Лърнър“ бе един от хилядите саяними на МОСАД — доброволци, помагащи на израелските разузнавателни служби. Всеки саян („помощник“ на иврит) трябва да е стопроцентов евреин, но не израелски гражданин; всъщност саянимите са евреи от Диаспората, макар че биха могли да имат роднини в Израел. Само в САЩ има над петдесет хиляди саяними. Лекар-саян например ще се съгласи да се погрижи за огнестрелна рана на агент от МОСАД, без да съобщава на властите. Не е изключено саян да откаже задача — това често се случва — но той никога няма да предаде агент на МОСАД.
Както Бауман бе очаквал, фалшификаторът бе попитал общия им приятел защо, по дяволите, този Сидни Лърнър не поръча фалшивите си документи на своя каца — ръководещия офицер от МОСАД. „Има си причини — загадъчно бе отговорил наемникът. — Интересуваш ли се?“ Кокала се интересуваше.
Бауман веднага насочи разговора по същество.
— Нуждая се от три пълни комплекта документи.
Фалшификаторът присви очи.
— Белгийски?
— Американски и британски.
— Паспорти, шофьорски книжки и така нататък?
Бауман кимна и отпи глътка от бирата си.
— Но, господин Лърнър — каза Ван ден Фондел, — тези документи е много по-евтино да си набавите в Ню Йорк или Лондон.
— В момента за мен времето е по-важно от парите — обясни Бауман.
Фалшификаторът не сдържа широката си алчна усмивка.
— Кажете ми, господин Лърнър, с какво точно време разполагате?
— Трябват ми за утре вечер.
Ван ден Фондел избухна в смях.
Бауман стана и каза:
— Съжалявам, че не можахме да се споразумеем.
Пристъпът на веселие на фалшификатора моментално секна.
— Вижте, това, което искате, е абсолютно нереално — бързо изрече той. — Невъзможно. Освен, разбира се, ако имате нещастието да попаднете на някой дребен мошеник, който така ще оклепа нещата, че американските или британски власти ще ви задържат още щом погледнат документите ви. Аз обаче съм майстор в занаята, господин Лърнър. Всичко, което правя, е с изключително качество. — Той отново се усмихна алчно и допълни: — Бих казал дори, че е по-добро от оригинала.