Сара внимателно го изгледа. Значи това било.
— Една проститутка, която по стечение на обстоятелствата беше мой ключов информатор — благодарение на нея бяха формулирани обвиненията по няколко доста важни дела — беше убита. Момиче на повикване по-скоро, а не проститутка — за хората от нейния кръг разликата е съществена. Както и да е, бостънската полиция смята случая за приключен, но аз няма да скрия, че съм скептично настроена. Оказва се, че момичето е било наето да открадне нещо — CD-ROM диск, доколкото схващам — от този Елкинд.
— А каква е връзката между Елкинд и тази проститутка? — проговори за пръв път Ръсел.
— Тя датира отдавна. Винаги когато е идвал в Бостън, момичето му е правело сеанси със завързване и наказание. Изглежда, е била наета от някой, който е знаел, че обслужва Елкинд.
— И какво е имало на диска? — попита Виджиани.
— Не знам. Банкова информация, предполагам. Очевидно нещо доста важно.
— Но откъде знаеш, че момичето е било наето да свърши тази работа? — настояваше Виджиани. — Нали не си говорила още с Елкинд?
— Не съм — призна Сара. — Не още. Всъщност той отказва да разговаря с мен. Но аз знам, че е така, защото го имам записано на лента.
— Така ли? — Тейлър се наведе напред. — Подслушвали сте телефона на проститутката?
— Не, разбрахме го от телефонния й секретар. — И тя обясни за изтритата касета.
— Лабораторията на ФБР — гордо се усмихна Тейлър. — Най-добрата техническа служба в света.
Сара прочисти гърло.
— Всъщност… наложи ми се да използвам външни хора. От МТИ. Оказа се, че ние не разполагаме с нужната технология.
— Имаш ли разпечатка? — попита я Тейлър.
— Имам нещо по-добро — съобщи му Сара. — Нося касетата. Нещо ми говореше, че ще искате да я чуете.
След като Сара пусна касетата два пъти на стария „Панасоник“, който Улман взе на заем от съседния офис, Тейлър каза:
— Добре, ето сега с какво разполагаме пък ние. — И й подаде листа с текста на разшифрования от АНС телефонен разговор.
Тримата запазиха мълчание, докато тя го преглеждаше.
Сара четеше и недоумението й нарастваше. Когато стигна до името на Уорън Елкинд, тя вдигна за миг поглед, после дочете до края и попита:
— Кой води този разговор?
— Не знаем — призна Тейлър.
— А къде е бил прехванат?
— В Швейцария.
Тя бавно издиша и изгледа всички поред.
— „Целта“, както те се изразяват, е или Уорън Елкинд, или „Манхатън Банк“, а може би и двете. Елкинд е не само един от най-могъщите банкери в света, но е и основен лобист за каузата на Израел. Много палестинци биха дали мило и драго, за да го видят да се пържи в ада.
Виджиани сви рамене, сякаш казваше: „И това според теб е новина?“.
Сара продължи:
— А този Хайнрих Фюрст — или както там се пише — който е приел предложението — какво научихте за него?
— Нищо — отново късо отговори Тейлър.
— Кръгла нула — намеси се Улман. — При всякакви начини на изписване, с всякакви, дори съвсем далечно подхождащи комбинации. Нищо!
— Фюрст… — произнесе бавно Сара. — Знаете ли, имам една идея.
— Я да я чуем — без да скрива съмнението в гласа си, каза Тейлър. — Готов съм да се хвана за всичко.
— Ами знаете, че когато бях в Германия по случая СКОТБОМБ, прекарах доста време, занимавайки се с таймери за бомби. Тогава разговарях с един полковник от РАМО — възрастен човек, почина преди няколко години — относно един опит за преврат в Того през 1986 година. Човекът ми спомена, така между другото, името на някой си, за когото се смятало, че е замесен в аферата Того. Бил терорист наемник и се подвизавал под името „Фюрст“. Едно от многото имена, които използвал.
Тейлър, който до момента изморено си масажираше очите, рязко я погледна.
Виджиани попита с остър глас:
— Хайнрих Фюрст?
— Не, само „Фюрст“ или „Хер Фюрст“.
— Немец? — уточни Улман.
— Не — каза Сара. — Прозвището очевидно е немско, но не и самият наемник.
— Научи ли истинското име на наемника? — попита Тейлър.
— Не, само това и още нещо — прозвище, своеобразно nom de guerre19.