3.
Спрените на Марлборо стрийт коли хвърляха сини и бели лъчи от въртящите се на покривите им лампи. Бяха пет, патрулни, и бяха паркирали в две колони на тясната улица, блокирайки целия трафик в пиковия час чак до Масачузетс авеню и вбесявайки и без това лесно избухливите бостънски шофьори.
Сара Кехил паркира старата си „Хонда Сивик“ и се отправи към сградата, пред която стоеше едър млад полицай с бележник в ръка. Беше по тениска, джинси и маратонки — облекло, което едва ли би могло да се окачестви като униформено — но имаше извинението, че я бяха извикали точно когато се бе захванала да приготвя вечеря за себе си и осемгодишния си син Джаред. Сос за спагети. Така че ръцете й миришеха на чесън, което бе крайно неприятно, тъй като щеше да й се наложи да се здрависва с много хора. Е, майната им, ако не обичат чесън.
Полицаят с бележника едва ли беше прехвърлил двайсетте. Беше ниско подстриган, топчест, някак притеснен и се шегуваше с друг полицай.
Станал сериозен за миг, ниско подстриганият полицай я попита:
— Тук ли живеете, госпожо?
— Аз съм Сара Кехил — отговори тя нетърпеливо. — Специален агент Кехил, ФБР. — И му показа значката си.
Патрулният полицай се поколеба за миг.
— Съжалявам, госпожо. Няма ви в списъка на лицата, които мога да пусна.
— Съгласувайте с офицер Кронин — настоя тя.
— О, вие сте… — Той се усмихна криво и я изгледа с нескрит интерес. — Добре. Той спомена, че ще дойдете.
Тя се подписа в списъка и му го върна. Усмихна му се в отговор, бутна входната врата, влезе и усмивката изчезна от лицето й, понеже чу зад гърба си коментар, последван от бурен смях. „Винаги съм мислел, че Кронин е глупак.“ Последва нов смях.
Качи се в асансьора и натисна бутона за третия етаж. С мъка сдържаше раздразнението си. Какво, по дяволите, можеше да означава това? Подигравка към Питър Кронин, че е проявил лошия вкус да се ожени за агент на ФБР? Или може би, че е имал лошия вкус да се разведе с нея?
Тя поклати глава. Асансьорът бе мръсен и вмирисан. Мътното огледало на стената едва отразяваше образа й. Тя бързо извади червилото си и го прекара по устните си, после оправи с пръсти лъскавата си червена коса.
Беше на трийсет и шест, с остър нос, вълниста коса до раменете и големи искрящи очи — най-хубавото в нея, заради интересния им какаово кафяв цвят. За съжаление в момента не изглеждаше по най-добрия възможен начин. Всъщност направо изглеждаше доста зле. Вече съжаляваше, че не се бе забавила, за да се преоблече в нещо друго, което да събуди поне някакъв респект във враждебно настроените хора, с които й предстоеше да се срещне. ФБР, доста придирчиво към начина, по който се обличаха агентите му, щеше да погледне критично на облеклото й в момента. Ами тогава майната му и на Бюрото.
Вратата на асансьора се отвори и тя дълбоко пое дъх.
Пред нея в коридора се виждаше разтворената врата на апартамент 3С. На прага стоеше униформен полицай. Представи му се и бе допусната в апартамента, където беше пълно с детективи от отдел „Убийства“, фотографи, патрулни полицаи, съдебномедицински лекари, помощници на областния прокурор и всички останали обичайни гости на сцената на убийство. Огледът на сцената на местопрестъпление е замислен по принцип като организирано и методично провеждано мероприятие, но въпреки всичките списъци, правила и процедури на полицейските управления, той по правило се превръща в напрегнато и хаотично събитие.
Сара си проби път през неспокойната тълпа (някой дори си бе позволил да запали цигара, което бе стриктно verboten1) и бе спряна от мъж, когото не познаваше — детектив по убийствата, доколкото можа да прецени. Стоеше пред нея, блокирайки пътя й, грамаден като канара. Над петдесетте, явно пияч, започващ да оплешивява, висок, здрав, враждебно настроен.
— Ей! — избоботи той. — Коя си пък ти? — Преди да успее да му отговори, детективът продължи: — Не знаеш ли, че смятам да повикам официално всеки, когото не съм включил в списъка? И освен това че ще започна да искам от всички вас доклади в писмена форма?
Тя въздъхна и овладя раздразнението си. Извади кожената книжка, в която бе сложена значката й, и тъкмо понечи да отговори, когато някой сложи ръка върху рамото й.
— Сара. — Питър Кронин, бившият й съпруг, продължи, обръщайки се към другия детектив: — Това е Сара Кехил, от бостънския отдел на ФБР. Сара, това е новият ми началник капитан Франсис Хърлихи. Франк, не помниш ли, че ти сам даде съгласието си?