— Щом мислиш така.
— Всъщност, безразлично ми е. Просто си помислих, че ще му бъде приятно да си побъбри с момиче на неговата възраст.
— Той не е вече толкова млад, Мартин. А и ние не сме толкова стари. Е, добре. Ще видя кой би могъл да му хареса.
— До довечера — приключи разговора Броуди. Беше в ужасно настроение. Тази вечеря не предвещаваше нищо добро. Той смътно усещаше и колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че Елън е решила да предприеме нова атака, за да се опита да се върне в своя предишен свят, и че този път възнамерява да се върне там с помощта на Хупър.
На другия ден Броуди се прибра вкъщи малко след пет часа. Елън беше в столовата и нареждаше масата. Броуди я целуна по бузата и възкликна:
— Ах, колко отдавна не съм виждал това сребро?
Сребърният сервиз беше сватбеният подарък на Елън от родителите й.
— С часове го чистих.
— Я гледай! — Броуди взе от масата една винена чаша с формата на лале. — Откъде се сдоби с това чудо?
— Купих ги.
— Колко струват? — Броуди постави чашата обратно на масата.
— Не са скъпи — каза тя, като сгъваше една салфетка и акуратно подреждаше върху нея вилица за салата и вилица за печеното.
— Колко?
— Двайсет долара за дванайсет чаши.
— Когато каниш гости, не правиш сметка на парите.
— Нямахме прилични чаши за вино — оправда се тя. — А и онези, които имахме, се счупиха преди няколко месеца, когато Шон събори бюфета.
Броуди огледа масата.
— Сервирала си само за шест души? — попита той. — Какво се е случило?
— Семейство Бакстър не могат да дойдат. Сиси се обади. Клем трябва да отиде в града по някаква работа и тя решила да го придружи. Там ще нощуват — в гласа й се усещаше престорена веселост, фалшиво безразличие.
— Така ли? — каза Броуди. — Много лошо. — Но всъщност съвсем не беше огорчен, само дето не смееше да го покаже. — А коя красавица си намерила за Хупър?
— Дейзи Уикър. Работи при Гиби в магазинчето за антикварни вещи. Приятно момиче.
— Кога ще дойдат?
— Семейство Медоус и Дейзи ще пристигнат в седем и половина. Помолих Матю да дойде около седем.
— Мислех, че се казва Мат?
— Така го наричах на шега, когато беше момченце, и той ми го припомни. Поканих го по-рано, за да може да си поприказва с момчетата. Сигурна съм, че те ще бъдат във възторг.
Броуди погледна часовника си.
— Ако гостите пристигнат в седем и половина, това означава, че няма да седнем да вечеряме по-рано от осем и половина или девет часа. Дотогава човек може да умре от глад. Ще хапна нещо. — И той се отправи към кухнята.
— Не се наяждай — предупреди го Елън. — Приготвила съм вкусна вечеря.
Броуди хвърли поглед към безпорядъка от съдове и пакети, усети приятна миризма и попита:
— Какво готвиш?
— Нарича се агнешко „Бътерфлай“ — отвърна тя. — Надявам се, че не е загоряло.
— Мирише вкусно — отбеляза Броуди. — А какъв е този буламач до мивката? Да го изхвърля ли?
— Какъв буламач? — обади се Елън от гостната.
— Ето тук, в тенджерата.
— О, господи! — викна възмутено тя и влезе в кухнята. — Да не си посмял. — В същия миг видя усмивката на лицето му. — Ах, ти, подлецо! — Тя го тупна по гърба. — Това е гаспачо11. Супа.
— Сигурна ли си, че не е развалена? — продължи да я дразни Броуди. — Толкова е слизеста!
— Точно такава трябва да бъде, глупчо.
Броуди поклати глава.
— Горкият Хупър ще съжали, че не е вечерял в хотела.
— Ах, ти, негоднико! — възкликна тя. — Като я опиташ, ще запееш друга песен.
— Може би. Ако остана жив. — Броуди се засмя и се отправи към хладилника. Порови се в него, намери малко салам и сирене. Отвори си една бира и тръгна към столовата. — Ще чуя новините, а после ще взема душ и ще се преоблека — каза той.
— Чистото ти бельо е на леглото. Не би било зле да се обръснеш. До вечерта четината ти така израства…
— Боже мили, кой ще дойде на вечеря — принц Филип или Джаки Онасис?
— Искам да изглеждаш добре, това е всичко.
Малко след седем часа на вратата се позвъни и Броуди отиде да отвори. Носеше синя памучна риза, сини униформени панталони и черни кожени обувки. Чувстваше се чист и добре облечен. „Неотразим си“ — бе заявила Елън. Но когато отвори вратата на Хупър, Броуди се почувства едва ли не като дрипльо. Хупър носеше джинси с модна кройка, елегантни мокасини на бос крак и червена риза с алигатор на гърдите. Така се обличаха богаташките синове в Амити.