Отначало Броуди си помисли, че го разиграват, но момичето ни веднъж не се усмихна и не отвърна поглед встрани.
— Не, не се чувствам различен от другите — заяви той. — Не разбирам защо именно аз трябва да страдам от подобен комплекс, а не, да речем, вие, която по цял ден стоите зад щанда на това магазинче, какво беше там…
— Антикварно.
— Всъщност какво продавате?
— Продаваме на хората минало. Това ги утешава.
— Как тъй продаваме минало?
— Продаваме старинни вещи. Купуват ги хора, които ненавиждат настоящето си и се чувстват уверени само като се върнат в миналото си. Обзалагам се, че и за вас е важно.
— Кое? Миналото?
— Не. Увереността. Нима това не е най-главното в професията на полицая?
Броуди хвърли поглед към другия край на стаята и видя, че чашата на Медоус е празна.
— Извинявайте, трябва да се погрижа за приятеля си.
— Разбира се. Беше ми приятно да разговарям с вас.
Броуди занесе чашата на Медоус и своята собствена чаша в кухнята. Елън пълнеше купичката с царевични пръчици.
— Дявол да го вземе, откъде си изкопала това момиче? — попита той.
— Кого? Дейзи? Казах ти, че работи в антикварно магазинче.
— Разговаряла ли си някога с нея?
— Да, малко. Според мен тя е много мила и никак не е глупава.
— Чукната е в главата. Когато подобни персони започнат да си дерат гърлото в участъка, ние набързо ги укротяваме.
Той напълни чашата на Медоус, после своята собствена чаша. Като вдигна поглед, видя, че Елън го гледа в упор.
— Какво ти е? — попита тя.
— Не ми харесва, когато гостите ме оскърбяват в собствения ми дом.
— Моля те, Мартин. Сигурна съм, че не е искала да те обиди. Вероятно е казала онова, което мисли, сега това е на мода, нали знаеш?
— Ако каже още нещо такова, ще се наложи да си тръгне, предупреждавам те. — Той взе чашите и се отправи към вратата.
Елън го повика:
— Мартин… — Той се спря. Моля те… Заради мен.
— Не се безпокой. Всичко ще бъде наред.
Той напълни чашите на Хупър и на Дейзи, но не доля своята. После седна на дивана и като сръбваше от уискито си, се заслуша в някаква дълга история, която Медоус разказваше на Дейзи. Броуди не се чувстваше зле, напротив, беше дори твърде добре и знаеше, че ако не пие повече преди вечерята, всичко ще се размине.
В осем и половина Елън донесе от кухнята чинии за супата и ги подреди на масата.
— Мартин — каза тя, — отвори, моля те, виното, а аз ще поканя гостите.
— Виното ли?
— В кухнята има три бутилки. Бялото е в хладилника, а червеното — на полицата. Отвори и трите бутилки. Червеното трябва малко да „подиша“.
— Разбира се, че трябва — каза Броуди, като ставаше. — Кой не трябва да подиша?
— Има тирбушон на полицата до бутилките червено вино.
— Какво има там?
— Ами прибор… тирбушон — обясни Дейзи Уикър.
Броуди изпита удоволствие, като видя как Елън се изчерви. Това му помогна да се справи със собственото си объркване. Той намери тирбушона и се зае да отваря бутилките червено вино. Едната тапа измъкна лесно, но другата се раздроби и няколко парченца попаднаха в бутилката. После Броуди извади бялото вино от хладилника и докато го отваряше, се опитваше да произнесе марката на етикета: Маунт Рачет12. Като се справи, както му се стори, с произношението, той избърса до сухо бутилката с кърпата за чинии и я отнесе в столовата.
Елън седеше в единия край на масата, откъм кухнята, Хупър беше от лявата й страна, Медоус — отдясно. До него седеше Дейзи Уикър, а срещу Дейзи — Дороти Медоус. Мястото на Броуди беше в другия край на масата — срещу Елън.
Като изви лява ръка зад гърба си и застана отдясно на Елън, Броуди започна да пълни чашата й с вино.
— Чаша „Маунт Рачет“ — обяви той. — Реколта 1970 година. Много хубава година. Спомням си отлично.
— Достатъчно — каза Елън и леко подпря гърлото на бутилката. — Не наливай догоре.
— Извинявай — отвърна Броуди и наля на Медоус.
Като свърши с разливането на виното, Броуди седна на мястото си. Погледна чинията със супа пред него, после крадешком огледа гостите — всички ядяха от нея, значи не е било никаква шега. Тогава той взе лъжицата и загреба. Супата беше студена и не приличаше на супа, ала не беше лоша.
— Обожавам гаспачо — каза Дейзи, — но се приготвя толкова трудно, че не я правя много често.
12
Montrachet (фр.) — монтраше, марка вино. В случая героят произнася думата на английски. — Б.пр.