— Агнешко „Бътерфлай“ в марината.
— Наистина ли? А как приготвяш маринатата?
— Джинджифил, соев сос и още цял куп неща. — Тя поставяше в чиниите дебели парчета агнешко, аспержи и тиквички и ги подаваше на Медоус, а той ги поставяше на масата.
Когато Елън седна, Хупър вдигна чашата си и каза:
— Предлагам да пием за главния готвач.
Всички вдигнаха чашите си и Броуди рече:
— Желая ви успех.
Медоус пъхна в устата си парче месо, подъвка го, премлясна и възкликна:
— Фантастично! Това е най-крехкото и най-хубаво филе, което съм вкусвал някога. А какъв възхитителен аромат!
— Особено ми е приятно да го чуя от теб — каза Елън.
— Необикновено вкусно — потвърди Дороти. — Ще ми дадеш ли рецептата? Сега Хари ще иска да му готвя това ястие поне веднъж в седмицата.
— В такъв случай ще трябва най-напред да ограби някоя банка — отбеляза Броуди.
— Но печеното е наистина ужасно вкусно, Мартин, не намираш ли?
Броуди не отговори. Той лапна късче месо и внезапно почувства, че отново му се гади. На челото му пак избиха капчици пот. Имаше усещането, че някой друг управлява тялото му, и изгуби контрол върху движенията си. Вилицата натежа в ръката му и той се уплаши: ами ако изведнъж се изплъзне от пръстите му и се стовари върху масата? Той здраво я стисна в юмрука си. Броуди знаеше, че ако заговори, езикът няма да му се подчини. Всичко е от виното. Сигурно е от виното. Прокара пръстите си по покривката, като се стараеше да не събори чашата. После се облегна на стола си и дълбоко въздъхна. Притъмня му пред очите. Опитваше се да гледа в картината, която висеше над главата на Елън, но Елън говореше с Хупър и това му пречеше да се съсредоточи. Всеки път, когато се обръщаше към него, тя леко докосваше ръката му с пръсти, но на Броуди му се стори, че го правеше твърде интимно, като че ли двамата си имат свои тайни. Не чуваше какво разговарят на масата. Последното, което достигна до ушите му, беше: „Не мислите ли така?“ Кога беше произнесено това? От кого? Той не можеше да каже. Погледна Медоус, който разговореше с Дейзи. После погледна Дороти и глухо каза:
— Да.
— Какво каза, Мартин? — Дороти го погледна. — Каза ли нещо?
Той не можеше да говори. Искаше му се да стане и да отиде в кухнята.
А ако внезапно краката му не го послушат и не успее да се добере дотам, без да се хване за нещо? Седи си спокойно, каза си той. Ще ти мина. И наистина му мина. В главата му започна да се прояснява. Елън отново докосна ръката на Хупър. Продума нещо и го докосне, продума и го докосне.
— Пфу, че е горещо — изпъшка Броуди, а после стана и тръгна внимателно, но без да се олюлява, към прозореца, разтвори го, облакъти се на перваза и допря лице до щората.
— Чудесна вечер — каза той и се изправи. — Ще отида да си налея чаша вода.
Той отиде в кухнята и разтърси главата си. После отвори крана и намокри челото си със студена вода. Наля си пълна чаша и я изпи до дъно, напълни я отново и пак я изпи. Няколко пъти си пое дълбоко дъх, върна се в трапезарията и седна. Погледна чинията с храна. Обзе го погнуса, но той потисна спазъма и се усмихна на Дороти.
— Кой иска още от печеното? — попита Елън. — Има доста.
— Наистина ли? — възкликна Медоус. — Само че дай първо на другите. Ако започнеш от мен, нищо няма да остане.
— Знаеш ли какво ще кажеш утре? — обади се Броуди.
— Какво?
Броуди понижи глас и сериозно произнесе:
— Просто невероятно! Как съм могъл да изям цялото печено?
Медоус и Дороти се разсмяха, а Хупър се завайка с висок фалцет:
— Не, Ралф, аз го изядох.
Сега дори Елън се разсмя. Вечерта очевидно преминаваше добре.
Когато поднесоха десерта — сладолед, полят обилно с крем какао, Броуди вече се чувстваше прекрасно. Той изяде две порции сладолед и с удоволствие си побъбри с Дороти. После, като се усмихваше, се заслуша в Дейзи — тя му разказваше как миналата година, когато приготвяли пуйката за Деня на благодарността13, сложила марихуана в плънката.
— Обезпокоих се — сподели Дейзи, — едва когато неомъжената ми леля се обади и ме попита дали може да дойде при мен на вечеря. Плънката с марихуана беше вече готова и пуйката зашита.
— И какво стана? — попита Броуди.
— Сервирах й от пуйката, но без плънка, ала тя си поиска и плънка. Тогава реших: да става каквото ще — и й сипах голяма порция плънка.
— И?
— Към края на вечерята тя се кикотеше като момиченце. Дори се втурна да танцува. И то на музиката от „Коса“.
13
Официален празник в чест на първите колонисти в Масачузетс (отбелязва се в последния четвъртък на ноември). — Б.пр.