На булевард „Сандс“ той зави на изток и след около километър и половина стигна до комплекса, в който живееше Елиънър Уиш, голям квартал с номерирани сгради. Не след дълго откри къщата й. Известно време остана да седи в колата, като пушеше и гледаше към осветените прозорци. Не бе сигурен в действията и желанията си.
Пет години преди това Елиънър Уиш го беше предала, бе изложила живота му на опасност, но след това го беше спасила. Бе се любила с него. И после всичко се беше объркало. Все пак той често си мислеше за нея. Времето не можеше да заличи чувствата му. Тази вечер тя се бе държала студено с него, но Бош беше сигурен, че чувството му е споделено.
Излезе от колата, пусна на земята угасналата си цигара и се приближи до вратата й. Тя бързо се озова на почукването му, сякаш го очакваше. Него или някой друг.
— Как ме откри? Проследи ли ме?
— Не. Просто се обадих на когото трябва, това е всичко.
— Какво е станало с устната ти?
— Няма нищо. Ще ме поканиш ли да вляза?
Тя отстъпи назад и го пусна вътре. Апартаментът й бе малък и скромно мебелиран. Като че ли беше купувала вещите постепенно, когато можеше да си го позволи. Първото нещо, което Бош забеляза, бе репродукцията на „Нощни птици“ на Хопър3, окачена на стената над дивана. Тази картина винаги му въздействаше и той също имаше копие от нея. Беше му го подарила тя пет години по-рано. На прощаване.
Той премести поглед към Елиънър. Очите им се срещнаха и Хари разбра, че всичко, което му бе казала преди, е лъжа. Приближи се до нея и я докосна, допря ръка до шията й и прокара палец по бузата й. Внимателно наблюдаваше лицето й. Изражението й беше твърдо и решително.
— Този път за мен мина много време — промълви тя.
И той си спомни, че й бе казал същите думи в нощта, когато за първи път се бяха любили. „Беше преди цяла вечност — помисли си Бош. — Какво правя сега? Можеш ли отново да започнеш след толкова време и след толкова много промени?“
Той я притегли плътно към себе си и двамата се целунаха. После Елиънър безмълвно го поведе към спалнята, където бързо разкопча блузата си и смъкна дънките си на пода. Тя отново се притисна към него и те се целунаха, докато пръстите й разкопчаваха ризата му, отвориха я и притиснаха кожата й към неговата. Косата й миришеше на цигарен дим от казиното, но Бош долови аромата на парфюм, който му напомни за екзотични цветя, и той отново си представи дърветата пред прозореца й преди пет години. Спомни си лилавите цветове, обсипали земята под тях.
Любиха се със страст, която бе забравил, че притежава. Това беше яростен секс, лишен от любов и като че ли подтикван единствено от похот, и може би от спомени. Когато Бош свърши, тя го притегли към себе си, вътре в себе си и с ритмични тласъци също достигна кулминация, след което се отпусна. После, с яснотата на мислите, която винаги идва след това, двамата се засрамиха от голотата си, от това как се бяха чифтосали с животинска свирепост и се погледнаха един друг като човешки същества.
— Забравих да те питам — каза тя. — Не си женен, нали?
Елиънър се изкикоти. Бош протегна ръка към пода, където лежеше захвърлено якето му, и извади цигарите си.
— Не — отвърна той. — Сам съм.
— Трябваше да се досетя. Хари Бош, самотникът. Трябваше да се досетя.
Елиънър му се усмихваше в мрака, видя Бош, когато пламъчето на кибритената клечка я освети. Той запали цигарата си и после предложи на нея. Тя отрицателно поклати глава.
— Колко жени си имал след мен? Кажи ми.
— Не зная, само няколко. Имаше една, бяхме заедно около година. Това беше най-сериозната ми връзка.
— Какво се случи с нея?
— Замина за Италия.
— За добро ли?
— Кой знае?
— Е, щом ти не знаеш, тя няма да се върне. Поне при теб.
— Да, зная. Това беше отдавна.
Известно време той помълча и после тя го попита за другите му връзки.
— Имаше една художничка, запознах се с нея във Флорида, докато работех по един случай. Не продължи дълго. После се появи ти.