— Ако данните им са верни — повтори Ланг.
Кауфман не се съмняваше в достоверността на данните на НИИ.
— Какво друго показва докладът?
— На първо място, кристалите са предимно от кварц — обясни неохотно ученият. — Но в тях има и микроскопични линии, очертаващи прецизни геометрични форми почти с големината на молекули. Имам предвид дължина няколко ангстрьома2. Не знам как са се получили и за какво са, обаче действат като фиброоптични канали и провеждат през кристала светлина с определена дължина на вълната, а друга спират. Ефектът се вижда само при поляризирана светлина.
— За каква дължина на вълната става дума?
— Високоенергийният спектър: виолетова, ултравиолетова и нататък. Според доклада тунелите са налични и в четирите кристала и са сходни в кристалите с включения. Но формата им при другите два е много по-проста. — Ланг замълча за миг. — В доклада на НИИ те условно са наречени „заготовки“. Нали разбираш, като парче метал, което още не е пробито и оформено.
— Ами последните данни? — попита Кауфман. — Успя ли да ги разшифроваш?
Ученият се пресегна към компютъра, отвори нова програма и каза самодоволно:
— Ето.
Собственикът на „Фютрекс“ видя група точки с различна големина, пръснати по компютърния екран, наред с няколко чертички и дъги на черен фон. Две пресичащи се в средата линии разделяха екрана на четири. Образът не му говореше нищо.
— Какво е това?
— Графично представяне на данните — поясни Ланг.
— Това някаква диаграма ли е?
— Не. Колкото и да е изненадващо, това са звездни карти — четири отделни.
— Звездни карти ли?!
— Като ония, по които едно време са се ориентирали корабите — отвърна ученият. — Поиграх си малко с първата. Това е карта на небето, гледано от Южното полукълбо.
Интересът на Кауфман растеше. Хората на НИИ бяха в Бразилия и търсеха източника на кристалите.
— Ако приемем, че картата е точна, съответства ли на конкретна дължина и ширина?
— Още не съм сигурен — рече Ланг. — Мога да ти кажа само, че мястото е в Западното полукълбо, южно от екватора.
Преди милиардерът да отговори, джиесемът му иззвъня. Той се отдръпна назад и каза в телефона:
— Какво има?
— Проверявахме болниците, както искахте — докладва глас с немски акцент. — И намерихме един човек, който може да ви заинтересува. Самоличността му е неизвестна, лежи в малка болница в покрайнините на Манауш. Докарали го преди десет дни, след като известно време бил в клиника нагоре по реката. Явно е бил в доста тежко състояние: бълнувал, страдал от дехидратация, недохранване първа степен и сложна фрактура на десния крак. Обаче е жив и още е там. И ми се струва, че ще желаете да се срещнете с него.
— Защо?
— Защото твърди, че работи за Хелиос.
Ричард Кауфман изключително рядко губеше дар слово, но сега за миг онемя. Беше привлякъл двама души от НИИ, разочаровани служители, готови да предадат организацията срещу прилично заплащане. Единият участваше в първата експедиция в джунглата, която беше изчезнала. Кауфман му беше дал кодова дума, която да предаде по радиостанцията, в случай че се налага да го изтеглят от джунглата, след като открадне откритието на групата от НИИ. Тази кодова дума беше „Хелиос“, гръцкият бог на слънцето. Струваше му се уместна.
— Работел за Хелиос? — повтори Кауфман. Вярната дума, само че в грешен контекст. — Сигурен ли си, че е казал така?
— Абсолютно. Пита за кого работим и след като не му казахме, заяви, че той работел за Хелиос и ние трябвало да знаем какво означава това. Имал нещо, което можело да заинтересува Хелиос. Нещо, което щял да даде само на него.
— Опитахте ли се да го убедите да го прати по вас?
— Доколкото можахме. Все пак е в болница.
— Добре. Дръжте го под око и вижте дали не е пратен от НИИ да отвлече вниманието ни. Когато се уверите, ще се срещнем и щом съм готов, ще се видя с него. Но да не мърда никъде без нашето одобрение, ясно?
Той затвори и се озърна към Ланг, чието лице беше придобило зеленикав оттенък.
— За какво ставаше дума, по дяволите? — попита ученият.
Кауфман се усмихна.
— За нашата следваща спирка. Западното полукълбо, южно от екватора.
2
Извънсистемна единица за дължина за определяне на разстояние в атоми и молекули, 10–10 мм. — Б.пр.