Той се вгледа в Диксън и разбра, че му остава само една възможност, далеч по-опасна от всеки негов ход досега.
17.
Откриването на Стената на черепите беше следствие от информация, съчетана с усилена работа. Откриването на ямата си бе чист късмет, следствие от гонитбата на индианците в джунглата. Но и двете бяха дали резултат.
Стената се оказа естествена скала с изсечени ниши за черепите и другите кости, които бяха замазани вътре. Основата и горният й край бяха покрити с йероглифи и декоративни знаци.
И макар че външно Стената съответстваше на описанието на Блекджек Мартин, посочените от него размери далеч не бяха точни. Дълга близо двайсет и осем и висока около два метра, тя се равняваше почти на една пета от неговите изчисления. Това развесели Макартър. В началото на XX век малко преувеличение беше вършило много работа в „бизнеса“ на пътешественика.
Увиснал на ремъци над зейналата яма, археологът се питаше какво ли е щял да напише за нея Мартин. Повърхността на тинята на дъното се намираше на дълбочина около девет метра, но той предполагаше, че Блекджек е щял да я определи като поне петнайсет или трийсетметрова. Или направо като бездънна.
Извъртя се, за да погледне надолу, и реши, че няма значение — и девет метра стигаха.
— Спуснете ме, преди да съм се отказал — нареди той.
Носачите започнаха да отпускат въжето и Макартър „потъна“ в отвора. Това беше петото му слизане на дъното. Всъщност бе прекарал там повече време от всеки друг, но още не можеше да свикне нито с влизането, нито с излизането.
Докато скрипецът скърцаше и той се спускаше, вниманието му бе привлечено от каменната плоча, заемаща голяма част от източната стена на ямата. Върху нея беше изобразено грамадно лице, широко над метър и половина. От тъжните му кръгли очи се стичаха сълзи, почти като истински от капките влага. Тънките устни бяха здраво стиснати и от ушите, пронизани с остри шипове, се лееха реки от кръв. От двете страни на лицето пламтяха стилизирани факли. Под него имаше голяма крокодилска глава, в чиято разтворена паст се виждаше нещо кърваво.
Даниел и Сюзан чакаха долу. Изглеждаха глупаво в огромните рибарски гащеризони.
Макартър се приземи в лепкавата тиня, изпъвайки крака, за да стъпи на дъното. Самият той не беше рибар и не можеше да свикне със странния натиск на студената кал и водата през тънката гума на гащеризона.
Освободи се от ремъците и отиде при Даниел и Сюзан. Извади две разпечатани снимки от джоба на гърдите си и им подаде по една.
— Същият е — съобщи той на студентката.
Снимките бяха от базата данни с маянски йероглифи.
Този образ означаваше име.
Двете жени разгледаха фотографията и я сравниха с йероглифа върху каменната стена над тях.
— Май сте прав — отвърна Сюзан.
— Не съм сигурна какво да гледам — призна Даниел. — Бихте ли ми помогнали?
Макартър посочи еднаквите части в йероглифа и обясни:
— Това е Уукуб-Какиш3. Името на едно надменно същество от маянската праистория. Още отпреди Тулан-Суюа.
— Отпреди Тулан-Суюа ли? — изненада се Даниел. — Мислех, че това е техният рай.
— Така е — потвърди професорът. — В известен смисъл. Обаче тяхната версия на Битие се различава от нашата.
Тя го погледна и ученият разтълкува това като молба за още информация.
— Ще ти го обясня по следния начин. В юдейско-християнската версия на Битие отначало Бог сътворил небето и земята. Вторият и третият стих ни съобщават, че земята тънела в тъмнина и тогава Господ създал светлината. В двайсет и шестия стих вече сме на шестия ден и Бог сътворява човека. Но преди това не е имало нищо — преди тези шест дни.
Във версията на маите историята започва отпреди сътворението на човека и се развива след това. Тя се връща във времето преди Тулан-Суюа, преди съществуването на хората. Тогава на земята живеела друга раса, която маите наричали „дървените кукли“.
Даниел присви очи.
— Чувала съм това име. Каква е връзката им с това тук?
— В маянската версия на сътворението боговете успели да създадат човека чак от четвъртия опит. Първия път направили същества, които крякали и пелтечели, но не можели да говорят. Тъй като видели известен смисъл в съществуването им, боговете ги оставили и им позволили да се превърнат в горските животни. Втория път използвали кал за строителен материал и резултатът бил пълен провал. Съществото все се разпадало. Затова го оставили да умре и опитали отново. При третия опит използвали дърво и създали дървените кукли, нещо като прототип на човека.