Макартър прекъсна обяснението, за да се увери, че Даниел го е разбрала.
— Дървените кукли малко приличали на хора — продължи той. — Били интелигентни, амбициозни, можели да броят, говорят и разсъждават, но в много отношения били странни. Според описанието в маянския текст „Попол Вух“, в ръцете и краката им нямало мускули и в телата им нямало мазнина. Можели да говорят, но лицата им били неподвижни като маски и имали грозни безформени фигури — като пръчки, предполагам.
— Общо взето, имали нужда от доста грим, малко фитнес и десетина хиляди колагенови инжекции — обади се Сюзан.
— Точно така — усмихна се археологът. — Но макар и в това си недъгаво състояние, те били жизнеспособни и според легендата процъфтели и даже станали могъщи.
— И този Уукуб-Какиш е от дървените кукли, така ли? — посочи йероглифа Даниел.
— Да — потвърди Макартър. — В известен смисъл им бил нещо като вожд. Очите и зъбите му сияели като скъпоценни камъни. Имал престол или гнездо от метал и притежавал способността да осветява мрака. Хвалел се, че може да освети цялата земя. Ала маянският текст ни съобщава, че бил и измамник и въпреки че можел да създава светлина, тя не обхващала целия свят, а само близката околност. Въпреки това Уукуб-Какиш се възгордял, обявил се за бог и карал другите да го боготворят, сякаш е слънцето и луната едновременно.
Даниел внимателно следеше разказа му.
— И това явно не е допаднало много на боговете — предположи тя.
— Да, не е хубаво да ядосваш боговете — съгласи се професорът. — В никоя култура. Резултатът е ясен.
— Дървените кукли били унищожени? — попита тя.
Макартър кимна.
— Боговете им пратили свирепи зверове и дори обърнали собствените им животни срещу тях. И не стига това, ами небесният бог Хуракан4 излял ужасен дъжд, за да ги удави като грешниците в Ноевия потоп. „Обилна смола дойде от небето… И започна черен дъжд, дъжд денем, дъжд нощем — цитира маянския текст ученият. — И помръкна ликът на земята“.
— Огнен дъжд ли? — попита Даниел.
— Чувал съм да го наричат „огнен дъжд“, нещо като вряло масло, пепел или напалм. И понеже земята била „помръкнала“, някои смятат, че става въпрос за изригване на вулкан, че от небето се е сипела гореща пепел и огън, обаче в „Попол Вух“ категорично се говори за дъжд.
— И Уукуб-Какиш загинал в този дъжд, така ли?
— Той всъщност изчезнал преди Черния дъжд — отвърна Макартър. — Но митологичният текст подсказва, че е трябвало да се избавят от него, за да завали дъждът, сякаш неговото могъщество можело да предизвика боговете и да го предотврати.
— Ясно. И как е изчезнал?
— Пратили срещу него двама полубогове. Те го простреляли с духателна тръба, докато бил на едно дърво, и когато паднал на земята, извадили метала от очите и зъбите му и взели всичките му скъпоценности, с които осветявал нощта. Без тях той изгубил способността си да осветява каквото и да е, даже близката околност. Затова се укрил и повече никого не смущавал. А когато Уукуб-Какиш изчезнал, боговете пратили дъжда.
— Значи героите убили Уукуб-Какиш и после дъждът унищожил останалите дървени кукли — обобщи Даниел.
— Вадиш вожда от играта и довършваш войската.
— Може и така да се каже.
— Това е добра новина. Плочата определено доказва връзката с маите. Няма нужда от компютърни мастилени петна.
Макартър се подсмихна:
— Нещо повече. Тя доказва, че тези хора са познавали в подробности маянския мит за сътворението, факт, който не само ги свързва с всички други племена на маите, но и предполага много ранна дата в маянския цикъл. В крайна сметка може да се окажеш права. Тулан-Суюа спокойно може да е някъде тук.
Даниел се усмихна самоуверено и отново се обърна към плочата. Разгледа другите символи — голямото тъжно лице, тиретата и заврънкулките на йероглифите около него и гневната крокодилска глава с кървавото парче месо.
— Ами това тук? — попита тя.
Кожата около ъгълчетата на очите на Макартър се покри с бръчици от усмивката му. Ставаше дума за изключително важно откритие.
— Това е Сипакна. Унищожителя.
По-късно същата вечер, докато седяха край мъждукащата газена лампа, Даниел помоли Макартър и Сюзан за още подробности. С тях беше и Хоукър.