— Ами фирмата производител, която ни е продала това криптиране?
— Не — отсече Блъндин. — Незаконното проникване е направено с неактивен главен код, запазен от компютъра, в случай че системата блокира.
— Ами някой бивш служител? — попита директорът. — Някой, който е запознат със системата, но е напуснал или е бил уволнен.
— Вече проверих. Откакто я инсталирахме, никой с по-висок пост от рецепционистка не е напускал, „Атлантик Сейфком“.
— А тук?
— Всеки път щом напусне наш служител, изтриваме кода и профила му от системата. Пък и както вече казах, не е използван код на служител, а главен код.
Гибс удари с юмрук по бюрото.
— Добре де, по дяволите, тогава как са намерили главния код? Ето това те питам. Нали не са го налучкали, мамка му?
— В известен смисъл е точно така — отвърна шефът на сигурността.
Гибс присви очи, което Блъндин прие за завоалирана заплаха, че ще има последици, ако не говори по-разбрано.
— Опитвали са много пъти — поясни той. — Над триста и петдесет квадрилиона.
Лицето на Гибс стана безизразно.
— Това даже не звучи като истинско число, мамка му.
— Съвсем истинско си е — увери го Блъндин. — Ето какво е нужно, за да разбиеш кода. И аз от една година насам те предупреждавам за това.
Директорът не отговори веднага. Несъмнено си спомняше неговото настояване да се отделят от мрежата на Изследователския отдел и твърдението му, че кодът е уязвим за някакъв особен тип компютърно проникване.
— Хакерският проблем — произнесе той накрая. — Със суперкомпютър или нещо подобно. Така ли са го направили?
Блъндин се разшава на стола си.
— Не бих казал, поне при нормални обстоятелства. Защото даже суперкомпютърът обикновено действа на серии, проверява едно число с друго, увеличава ги с по една единица и ги пуска само през един алгоритъм. Дори при средностатистическия „Крей“ или „Биг Блу“, пак става дума за прекалено много числа и време. — Той замълча, за да пресметне наум — Възможно е да отнеме една-две години непрекъсната работа.
Гибс почука с химикалката си по бюрото.
— „При нормални обстоятелства“, казваш. Да разбирам ли, че сегашната ситуация е извънредна?
Шефът на сигурността избърса челото си.
— Има друг тип програми. В някои случаи са вече от трето-четвърто поколение. Казва се „мащабна паралелна обработка“ и се използва за свързване на компютри, от обикновени персонални машини до сървъри и мейнфрейми. И такава програма може да ги превърне в нещо като суперкомпютър… или в десет суперкомпютъра. Освен НАСА и Министерството на отбраната, не ги използва почти никой, защото на никой не му трябва такъв капацитет. Но те съществуват и са по-бързи, отколкото можеш да си представиш.
— Колко бързи?
— Бързината им расте прогресивно. С други думи, четири свързани системи не са четири, а шестнайсет пъти по-бързи. Сто свързани процесора могат да са десет хиляди пъти по-бързи. Вместо информацията ти да тече по еднолентов път, сега имаш магистрала с петдесет, хиляда или даже милион ленти. Числата се проверяват паралелно, вместо на серии. Една сложна програма може да обработва сто терафлопа6 в секунда. И както се опитвах да ти кажа, тоя тип програми прави системи като нашата уязвими.
Директорът се смая.
— Ние използваме същата система като ФБР, даже като ЦРУ. Нали не смяташ, че и техните документи са уязвими?
Блъндин поклати глава.
— Освен неколцина престъпници, на никого не му пука какво има в документите на ФБР. От съдържанието им не могат да се спечелят пари. А системата на Управлението е напълно самостоятелна. Няма друг начин да се свържеш с нея, освен да пробиеш дупка в стената и да се включиш. Ние обаче сме свързани с Изследователския отдел, а те — с какво ли не, с университети, корпоративни членове и различни филиали. Нещо като Централна гара, мама му стара. И ако им откраднеш някой проект — или пък някой от нашите, — ще си спестиш дългогодишни изследвания и стотици милиони за научно развитие. Ти какво си мислиш, че правим ние, по дяволите? Същото, само че с другата страна.
На Гибс като че ли му призля. „Щом му прилоша сега, направо ще повърне, когато му кажа останалото“ — помисли си Блъндин.
Директорът не вярваше на ушите си.
— Нима? Ами, обясни ми, моля ти се. Защото не мога да си го представя.
Шефът на охраната се поколеба, после заговори неохотно. Това беше най-неприятната част, плесницата, която правеше всичко много по-трудно за преглъщане.
6
Единица за компютърна мощност; равна на един трилион операции с плаваща запетая в секунда. — Б.пр.