Гибс го измери яростно с поглед. Точно както Блъндин предвиждаше, причината се криеше в слабата защита на Изследователския отдел.
— Има логика — гневно отвърна той. — Голяма технологична компания като вашата очевидно разполага с достатъчно опит. Въпросът ми е защо. Имате ли представа какви ужасни неприятности ще си навлечете?
Събеседникът му се отпусна на облегалката, без да се смущава от агресивността на Гибс.
— При други обстоятелства сигурно щяхте да сте прав. Но не и тук. Не и сега. Предлагам ви решение. Най-добрият и всъщност последният ви шанс да се справите с проблема.
— НИИ не се нуждае от вашата помощ.
— Не Институтът, приятелю, а вие. Искам да помогна на вас.
— За какво да ми помогнете?
— Да оцелеете, например — рече Кауфман. — Отне ми известно време да се досетя, но е ясно, че вие ръководите тази работа частно. Използвали сте ресурсите и пълномощията на НИИ, обаче операцията си е ваша.
Чак сега Гибс усети истинската тежест на действията си. Те го връхлетяха като градушка — взетите решения, предприетите стъпки за скриване на следите, пресечените граници, от които нямаше връщане.
Кауфман изглеждаше впечатлен.
— Трябва да призная, че сте играли много смело. Сега обаче сте се натъкнали на проблеми и това ви поставя в лошо положение. Простото решение, което сте замислили, среща всевъзможни пречки и забавяния. Парите ви са на свършване. Времето ви също изтича, защото хората започват да задават въпроси — въпроси, на които не сте в състояние да отговорите.
Гибс осъзна, че е стиснал зъби, и се опита да се отпусне.
— Може и да извадите късмет — хвърли му спасително въже собственикът на „Фютрекс“. — Може да намерите каквото търсите и да изчезнете с него, преди стените да се сгромолясат. А после? Не можете да го занесете в НИИ — нито в която и да е друга американска организация. Не само ще се запитат откъде се е взело, но и ще искат да знаят защо изобщо е у вас. Сам сте го разработили, така ли? С какво? Не е възможно да разполагате с ресурсите за такава игра, иначе е нямало да се наложи да източвате сметките на НИИ. Тъй че ще трябва да го продадете. Единственият въпрос е на кого.
Гибс мълчеше — негово изконно право.
— Най-добрият ви шанс са държавите, но кои? — не преставаше Кауфман. — Не можете да го продадете на собствената си страна, това вече установихме. Към кого ще се обърнете? Към японците ли? Естествено. Защо не? Те внасят практически цялата си енергия, технологията им е развита и ежегодно харчат милиони за такива проучвания. Но във вашия свят те са най-големият ви съперник, икономическият аналог на руснаците по време на Студената война, и въпреки че може би сте крадец, вие не сте предател. Тъй че сигурно можем да изключим и Европейския съюз, руснаците и китайците, поне докато не изчерпате всички други възможности. И това ви оставя главно разрушителите.
— Какви разрушители?
— Онези, които ще спечелят най-много, ако тази революция изобщо не се извърши — поясни Кауфман. — Ядрената индустрия, големите производители на петрол, страните от ОПЕК.
Собственикът на „Фютрекс“ продължи по-прагматично:
— Ако бях на ваше място, ядрената индустрия щеше да е първият ми избор, макар че те не са единна група. Дори някой ден може да използват находката, когато се изчерпи полезният живот на капиталните им инвестиции, възлизащи на трилиони долари. Най-вероятно обаче ще предпочетат да продължат да строят големи, скъпи електростанции, замърсяващи околната среда, вместо малки, евтини и екологично чисти централи — в големите има повече отговорност, по-голям престиж и естествено, повече пари. Но ще ви платят скъпо и прескъпо. Както и петролната индустрия, ОПЕК и „седемте сестри“7 или каквото е останало от тях. Ще ви затрупат с петродолари, за да оставят това нещо в килера. А може и да ви очистят. Или и двете. Най-малкото ще се страхувате от това до края на живота си, защото винаги ще съществува опасност да ви разкрият. — Той направи драматична пауза и погледна Гибс в очите. — Ужасно е да живееш в постоянен страх да не те разкрият.
Директорът слушаше разсъжденията му със странно усещане за дежа вю. Стотици пъти беше мислил за същите неща. Имаше план и той се изразяваше в неговото изчезване, за което щеше да му помогне опитът му от ЦРУ, но винаги щеше да има опасност. Разчиташе, че ще успее да се справи с нея.
7
Нефтодобивните компании от „Консорциум за Иран“, доминирали петролната индустрия до 70-те години на XX в. — Б.пр.