Вертолетът се завъртя на изток, изравни нос и се отдалечи, набирайки скорост и височина.
Скоро се носеха с двеста и двайсет километра в час на хиляда и петстотин метра над земята. За три и половина часа щяха да изминат разстояние, отнело на групата десет дни път с кораб и пеша.
Поласки беше потънал в мълчание. Хоукър не го смущаваше. А и какво можеше да му каже? Пилотът си вършеше работата, проверяваше уредите и оглеждаше небето, спираше поглед върху конкретен участък, фокусираше се за миг, за да се увери, че е чист, после преминаваше нататък. Този процес се набиваше в ума на пилотите от деня, в който започваха да летят, и Хоукър го изпълняваше по навик, без да очаква срещи с други машини. Но въпреки това забеляза нещо.
В небето се появи черна точка, относително неподвижна, почти като петно на предното стъкло — типичен признак, че траекторията й пресича тяхната.
Хоукър леко промени курса и бавно издигна вертолета нагоре.
Другият хеликоптер продължаваше по същата траектория. Скоро различи модела, „Хюс 600“, обикновено наричан НОТАР, съкращение, показващо, че няма опашно витло8, защото използваше насочените отработени газове за регулиране на посоката, вместо обичайния заден винт. Този НОТАР обаче беше зловещо черен, нямаше никакви опознавателни знаци и от двете си страни носеше по два външни контейнера.
— Нещо не е наред ли? — излезе от транса си Поласки.
— Няма опознавателни знаци — отвърна Хоукър.
— Какво значи това?
— Не знам. Но не е на добре.
Другият вертолет мина встрани под тях. Хоукър не откъсваше очи от него, завъртя глава и зави надясно, за да не го изгуби от поглед. Точно преди да изчезне в далечината, НОТАР също започна да завива. Връщаше се.
В лагера Даниел се върна на сателитната радиостанция, за да съобщи на Гибс за заминаването на Поласки.
— Потвърди, че са излетели — нареди той.
— Да, преди пет минути.
Последва продължително мълчание.
— Ясно — накрая каза директорът. — Ще се свържа с теб в деветнайсет нула нула, за да докладваш за обстановката. Край на връзката.
Лейдлоу протегна ръка да изключи апарата, но спря — спомни си, че трябва да обсъди с Гибс проблем с охранителната система, поредната от множеството повреди в електронната техника. Тя взе бележките си и натисна бутона за предаване.
Не получи отговор.
Отново натисна бутона.
— Стюарт, там ли си?
Провери дисплея. „Край на връзката.“ Гибс явно се беше изключил.
Даниел въведе повторно кода си за достъп, натисна „установяване на връзка“ и зачака. Не се случи нищо, после на дисплея се появи нов надпис: „Връзка не е установена. Моля, опитайте пак“.
Направи нов опит само за да получи още по-злокобен отговор: „Невалиден код. Достъп отказан“.
Стомахът й се сви. Тя въздъхна ядосано и се огледа за помощ, но с бета-теста на новия протокол за сателитна връзка се занимаваше Поласки, а него го нямаше.
Хоукър насочи поглед напред. Черният НОТАР продължаваше да завива и скоро щеше да заеме позиция зад тях. В опит да предотврати това Хоукър натисна лоста напред и спусна носа на хюито. Докато вертолетът набираше скорост, той се озърна назад, но не видя другия хеликоптер.
Поласки се завъртя на седалката си.
— В опасност ли сме?
— Може би.
След няколко секунди канонада от трасиращи куршуми разсея всякакво съмнение.
Хоукър рязко наклони лоста и полетя към джунглата на хиляда и петстотин метра под тях. Черният вертолет ги последва и въпреки високата им скорост бързо ги настигаше.
НОТАР беше с две поколения по-нов от хюито. По-малък, по-лек и по-бърз. Хоукър не можеше да му избяга. А без оръжие положението изглеждаше отчаяно. Все едно на улицата да те спре въоръжен човек — ако ти поиска нещо, просто му го даваш, а ако не поиска нищо, плюеш си на петите и се молиш да извадиш късмет. Докато остро завиваше наляво и се спускаше към реката, Хоукър се молеше да извадят късмет.
— Кои са тези? — надвика Поласки воя на двигателя.
Хоукър не отговори. Хюито бързо набираше скорост.
Стрелката на скоростомера се завъртя през жълтата дъга и премина червената линия — скоростта, която никога не биваше да се превишава. За което имаше сериозно основание. Над тази скорост структурните връзки на корпуса ставаха нестабилни. Сякаш за да демонстрира това, хюито започна да се тресе неудържимо, заплашвайки да се разпадне.