— Какво да вземем? — попита Хоукър. Не очакваше отговор, но тя го изненада.
— Някъде долу в онази пещера има източник на енергия. Система за производство на енергия, която можем да проучим и използваме, за да създадем клетки за студен ядрен синтез. Нямам право да ти съобщя как се стигна дотук, но ти гарантирам, че е истина. Кристалите на Мартин бяха слабо радиоактивни — нашите изследвания доказаха, че са били подложени на слабо ядрено облъчване. Или са били изложени на въздействието на реакцията, или са участвали в нея.
— Какво прави такова нещо тук?! — смая се той.
— Някой го е инсталирал — отвърна Даниел. — Повече не мога да ти кажа. Но ако го открием, можем да променим живота на всички хора. Можем да сложим край на глобалното затопляне, войните за петрол, екологичното замърсяване. Мисли за това като за проекта „Манхатън“, само че с обратен знак. Можем да се превърнем в живота, в лечителите на света — парафразира тя прочутия цитат на Опенхаймер10.
Хоукър я слушаше и мислите му препускаха. Вдигна ръка към слепоочието си и го заразтрива, за да спре пронизалата го болка.
— Виж, знам, че нямаш доверие в системата — продължи Лейдлоу. — И имаш всички основания. Изгорили са те заради нещо, пратили са те в изгнание. Дори не знам за какво се отнася — имам досието ти и две трети от всичките петдесет страници са замазани с черно, засекретени са. Но от това, което видях, ти постъпваш както смяташ за редно, даже да ти струва много.
— Невинаги — увери я пилотът.
— Става дума за това, което се опитвам да направя тук. И ако ми помогнеш, гарантирам ти, че ще си струва. Това е твоят шанс, Хоукър. Може да не получиш друг. Можеш да промениш живота си и ако погледнеш цялостната картина, можеш да промениш живота на много хора.
Цялостната картина. Винаги се затрудняваше да я види, особено ако някаква част от нея изглеждаше ужасяващо.
— Знам, че искаш да си тръгнеш и да отведеш всички у дома — продължи Даниел. — Но ако го направиш, ще обявят този проект за неуспешен, ще го прекратят и за теб ще стане по-зле. Не заради мен. Бог знае, че ти дължа живота си. Но парада командват същите хора, които са те пратили в изгнание, и те проявяват интерес към това нещо. Ще трябва да хвърлят вината върху някого.
Този път изгнанието няма да им стигне. Ще те потърсят. И ще те открият, където и да си.
Разгневен и объркан, Хоукър се извърна. „Предай им да заповядат“ — помисли си той и едва не го каза на глас.
— Тук умират хора — рече накрая. — Добри хора, наши хора. Ти ги излъга и аз ти помогнах в това. Доведохме ги усмихнати направо в ада. Ако си мислиш, че няма да си платим, много се лъжеш.
— Да не смяташ, че не го знам? Загинаха хора, за които страдам и аз. Ако сега си тръгнем, няма да ги съживим. Но ако довършим работата си, тази жертва няма да е напразна. — Тя се вгледа в очите му и продължи: — Трябва да вляза вътре. Независимо дали искаш, трябва да вляза. Ще отида сама, ако се налага. Но няма да си тръгна оттук с празни ръце.
Хоукър усещаше, че цената и за двама им става много висока.
— Преди всичко тук да е свършило, ще ти се прииска да си си тръгнала — предупреди я пилотът.
Даниел сведе поглед, обърна се и тръгна към центъра на лагера.
Хоукър поклати глава, пусна уреда, който беше намерил, и ядосано го подритна. Ултразвуковият приемник се затъркаля и се разби на парчета. Пилотът дълго ги гледа, сякаш имаха някакво огромно значение.
От размислите му го откъсна далечен вик.
Професор Макартър тичаше по поляната, носеше нещо и махаше с ръка. Стигна първо при Даниел. Двамата поговориха малко, след което той я хвана за ръка и я поведе към Хоукър. Когато се приближиха, Макартър се задъхваше и едва каза:
— Трябва да се върнем в храма. Веднага.
Хоукър смаяно поклати глава.
— Това е като някаква епидемия.
Професорът не си губи времето в обяснения, а му подаде яркооранжевата свръхнискочестотна радиостанция на Кауфман и увеличи звука.
— Чува ли ня… Госпо… ауфман… моля отговорете…
— Сюзан Бригс се опитваше да се свърже с Кауфман по радиостанцията.
— Жива е — каза Макартър. — Ние я чуваме, но тя нас — не. Не ни отговаря.
— Къде? — попита Хоукър. — Как?
— Сюзан е някъде в пещерата под храма и ако Кауфман е прав, онези зверове са долу при нея. Няма да се измъкне сама. Трябва да влезем и да я спасим. И то веднага.